Merlin

Чадърът не помагаше и затова Станимир го запрати нанякъде. Измокрянето беше неизбежно. Той просто тръгна през дъжда на бурята по посока на дома си. "Небето днес определено ми се сърди" - помисли си той - "Всъщност, аз му се сърдя повече!".

Прибра се от работа разгневен на всичко. Сипа си питие още както беше с мокрите дрехи, изпи го на един път и си взе душ. Питието го успокои повече. Изпуши няколко цигари с второто уиски и после отиде да поспи.

***

Утрото му се стори приятно, дори различно. Взе чашата с кафе, излезе на терасата и се загледа във Витоша. Имаше малко време за блаженство, преди да се потопи в непредсказуемия трафик на столицата.

Успя да влезе точно навреме в първата си среща за деня.

Клиентът беше на 47 г., реализиран в работата си, но все не можел да срещне жената на живота си. Имал връзка след връзка, но винаги се стигало до там, че един от двамата изказвал желание да я прекрати, по някаква сериозна причина. Освен това, че обичал работата си, мъжът изглеждаше добре и поради тези две причини за никого нямало обяснение защо не е щастлив и в личния живот.

Станимир си даде няколко минути за анализ. После изложи няколко варианта. Винаги започваше с най-безобидния и завършваше с най-рисковия за клиента. Мъжът се спря на среден вариант, което показваше наченки на пълно отчаяние от живота. Станимир му даде много точни указания как да употреби еликсира, за да може да осъществи желанието си. Мъжът му плати бързо и си тръгна.

***

Станимир Белматов все още оставаше поразен след всяка среща, тъй като никога не бе вярвал, че откритието му ще се радва на такъв интерес сред хората. Не че еликсирът не действаше. Но, всеки който го употребеше, се подлагаше на изпитание от Съдбата, отговарящо на големината на желанието му. Белматов имаше дарба да предсказва точно какво ще бъде то и за негова искрена изненада повечето хора приемаха цената.

А как се случваше всичко това, той не разбираше напълно. Идеята му бе дарена от източник от Световете и той просто я реализира. Разбира се, първо реши да я тества на себе си. Направи еликсира, получи вариантите, избра един от тях, след което го изпи. Според него обаче, изпитанието не идваше. А без да го преодолее, нямаше как да получи желаното. Беше странно обаче, че се получи още с първия клиент. После и с втория, и досега нямаше случай, при който някой да се е оплакал, че еликсирът не действа. Тъй като хората бяха доволни, реши да не се отказва от работата си. Понякога се плашеше от мисълта, че прави вмешателство в съдбата на клиентите си, но се утешаваше с друга мисъл, че ако нещо не трябва да се случи на някого, то просто няма да се случи, както бе в неговия случай.

Преди да започне да се занимава с това, Белматов не се радваше на голям интерес от обществото към неговата личност. Колкото и да се опитваше да влезе в по-изтънчени и интелектуални среди, каквото и да означава това за един обикновен човек, все не му се получаваше. Той мечтаеше да вечеря с писатели, художници, диригенти, композитори, предприемачи. Всякакви такива хора преди му изглеждаха безкрайно интересни. А той имаше чувството, че не е достоен за тяхната среда. И ето сега, само след няколко години, всички тези изтъкнати хора го посещаваха в неговия кабинет, за да получат доза от неговия еликсир! Наскоро го беше посетил един диригент, който дълго мечтаел да може да композира, но все не го спохождало вдъхновението за това. И този изтънчен човек се съгласи на рисков вариант, за да сбъдне мечтата си. След време Станимир чу случайно по радиото негова композиция, която беше великолепна. Направо изтръпна! "Всичко това е направо невероятно, но как ли ще свърша аз?" - и Станимир с усилие на волята почти успяваше да изгони мрачните въпроси от съзнанието си.

***

Веднъж го посети собственик на нощни заведения, за да се оплаче от огромната конкуренция в неговия бизнес. Какво ли не бе опитвал, но не можел да постигне желаните печалби. Станимир започна да изрежда вариантите. Тогава, клиентът го прекъсна, за да изложи своя вариант, който беше наистина много нестандартен. Предложи на Белматов да направят общ бизнес с неговия еликсир, като го включат дискретно в менюто на едно от заведенията. Белматов категорично отказа, защото нямаше как да присъства, за да дава варианти за избор на клиентите. Еликсирът не биваше в никакъв случай да се употребява безразборно и то без направен избор от клиента за дозата от него. Беше просто невъзможно! Собственикът на баровете даде време на Белматов да помисли. Дали не можеха да измислят "това" да се случва в конкретен ден от седмицата и то след определен час от нощта? Можеха да направят много пари. Рекламата щеше да се пуска наистина внимателно и то само в определени кръгове от хора. Останалите посетители на бара дори нямаше да подозират какво се случва там.

Клиентът отказа да избира някой от вариантите на Станимир и го остави да помисли върху смелото му бизнес предложение. Все пак той плати таксата за посещението си при него, остави визитка и си тръгна.

Станимир отново беше потресен. Той остана да седи дълго в коженото си кресло, като почти изгуби представа за времето. Силни гръмотевици отвън най-накрая го надигнаха и го заставиха да види часа. Минаваше 21,00 ч. Не видя изгледи бурята да свърши скоро, затова излезе въпреки нея.

« Обратно