Белматов, малко преди да навърши 41 г., откри предизвикателството на живота си. Въпреки здравия си разум, който му даваше сигнали чрез гнева, той започна живо да обмисля предложението на своя клиент, собственик на нощни заведения в София.
На пръв поглед всичко това изглеждаше нелепо. Неговият еликсир да бъде продаван на място, което може да бъде дефинирано като посредствено, несериозно и неинтелигентно. Какво търсеха хората, посещаващи нощни барове? Забавление, забрава, бягство от реалността, мимолетни връзки. И все пак, това бяха хора, които търсеха себе си по един или по друг начин.
Кой беше той, че да ги съди какви са те?
Вътрешният глас му даде команда да се обади на най-странния клиент в живота си и да му каже - да!
***
Какво подтикна Белматов към това приключение? Със сигурност не бяха парите. Той се интересуваше повече от хората. Искаше да разбере какви хора ще търсят неговия еликсир и защо. Защо хората биха прибягнали към такова средство, за да бъдат щастливи? Защо хората не бяха щастливи по принцип? Ето такива въпроси занимаваха ума на Станимир. Въпреки че към момента вече имаше редовни клиенти в приличния си кабинет, той искаше да преживее и срещи с хора, които според обществените порядки живееха лекомислен живот по баровете през нощта, докато "нормалните" хора спят.
Тъй като имаше вродена интелигентност, която не бе рамкирана от образование и семейно възпитание, Станимир се отвори към всякакъв вид клиенти след 01,00 ч през нощта. Всъщност, още първият му случай го убеди, че той разбира хората доста добре и изобщо не бива да се притеснява за нищо. Срещна едно момиче, което копнееше за любов, но съвсем не знаеше къде да я търси. Момичето беше красиво, нежно, облечено прекалено предизвикателно и разбира се, влюбено в неподходящ за нея мъж, който щеше да злоупотреби с нейната невинност. След разговор с момичето, Станимир успя да ѝ предложи вариант за търсене на любовта в по-добра за нея среда - библиотеки, художествени галерии, концертни зали. Момичето реши да опита еликсира в най-безобидния му вариант и не след дълго му се обади да сподели, че се е запознала с интелигентен млад мъж и вече се чувства като уважавана дама, а не като обект на фантазиите на съмнителни мъже.
Имаше и доста по-сериозни случаи на богати и успели господа, желаещи да бъдат с красиви жени за престиж. Всъщност това бяха преобладаващите случаи в бара. А когато не искаха красиви любовници, мъжете искаха да са "някой" и да имат власт. Станимир на няколко пъти беше на ръба да се откаже от начинанието си. Не беше лесно да гледа как тези мъже са се отдалечили от същественото и няма смисъл в техните желания. Но изборът все пак беше техен, а и те се съгласяваха да платят на Съдбата съответната цена за него.
Това, което често го замисляше, беше - как така хората си поставят за цел да бъдат с определен човек, без да знаят добре ли ще е за тях или не. Докъде ще ги отведе това? Какво ново ще научат от партньора си? А готови ли са за властта, която искат да имат? Никой от клиентите му не мислеше за това.
Без съмнение обаче, преживяното след 01,00 ч в бара беше безценен опит за човек, който наистина иска да разбере хората. Именно това караше Белматов да продължава да ходи там всяка сряда в продължение вече на няколко месеца.
***
Веднъж се случи нещо наистина интересно. Станимир се беше настанил в удобно сепаре и чакаше да срещне поредния дискретен клиент. Беше облякъл бяла риза, необичайно за бар през нощта, но интуицията му тази нощ беше силна и предусети, че ще се случи нещо ново.
До него седна елегантна жена, която изобщо не се вписваше в атмосферата на нощния живот. Картината наоколо беше от разголени форми и освободени движения, характерни за хора, търсещи удоволствия и забрава в поредния алкохолен авантюризъм. Жената спокойно изгледа Белматов, оцени приличното му облекло и започна разговора така:
- Напоследък срещам много по-интересни хора в нощните барове, отколкото денем в центъра на София. Какво прави човек като Вас тук в този час на нощта?
Станимир веднага разбра, че тази дама не търси еликсир, а интересна компания. Той за нея явно беше интересен. Хладнокръвието му започна да се редува с обърканост. Такива жени бяха непредсказуеми и трудно щеше да влезе в ума ѝ.
- Просто имах нужда да се откъсна от реалността - излъга той.
- Няма нужда да се представяте за някой друг. Но, както желаете!
Сервитьорът дойде и двамата си поръчаха само вода.
- Сигурно се чудите с какво се занимавам? - отгатна мислите му тя - Психоаналитик съм. Опитвам се да помагам на хората по мой начин. Трябва да Ви кажа, че ние с Вас имаме най-трудните професии на света. Съгласен ли сте?
- Напълно, но да не забравяме, че ние сами сме си ги избрали. Всъщност, това с което се занимавам аз, не е професия, то няма име, не зная как да го назова. Странно е, че имам диплома за икономист. Дори понякога го намирам за смешно!
И Станимир се засмя искрено. Той имаше нужда от тази среща. Постепенно се отпусна в компанията на дамата и ѝ предложи да се срещнат отново, за да могат да поговорят за себе си на някое спокойно и тихо място. Тя прие.
А той остана в бара, за да се срещне с хората, имащи желания.
Сподели във Facebook