Посвещението - това е работа върху самия себе си: непрекъсната работа за постигане на вътрешна организация, пречистване и овладяване на себе си.

~ Учителя Михаил Иванов

Желанието на Драгон

На следващия ден Драгон зае мястото си зад гърба на Краля, както обикновено. Очите му бяха уморени, но въпреки това блясъкът им беше станал по-силен.

Когато двамата мъже срещнаха погледите си за сутрешния поздрав, Богард изведнъж видя всичко, което щеше да стане оттук нататък. Той сякаш отново влезе в Третото ниво на вековните библиотеки, на което се четеше бъдещето. Досега не знаеше, че това бе възможно да се случва и без да се намира в специалната за това празна зала.

Виждаше как Драгон нямаше да изпълни обещанието си и ще се пожертва заради него. Трябваше веднага да измисли как да изпревари събитията, за да го спаси:

- Драгон, искам да ми намериш твой заместник за поне три месеца! Ще заминеш на специална мисия още утре!

Драгон на свой ред разбра всичко. Нямаше какво да направи, освен да се подчини. Можеше да се каже, че приятелството им сега беше на ръба на възможното. Той стисна зъби, както беше запазил мълчание и предната вечер. Само искрите от очите му издаваха силното негодувание, което изпитваше в този миг.

Опита да спечели достатъчно време от създалата се тишина и каза:

- Богард, аз не съм твой слуга. За това ще те помоля да направиш нещо за мен като мой приятел или пък заради това, че ми дължиш най-голямата услуга!

Докато изричаше това, очите им се стрелкаха като проблясващи шпаги.

- Само ми кажи желанието си, приятелю - каза Богард хладнокръвно.

- За където и да ме изпращаш и за колкото и време да бъде това, искам да тръгна с твоя кон, а аз ти поверявам да яздиш моя - през цялото време докато ме няма!

Това желание много изненада Краля. Наистина не знаеше какво да отговори. После се съгласи. Те се разбраха и денят започна.

Драгон видимо се успокои. Очите му отново станаха благи. Той вече имаше план как да предотврати жертвата на един от тях двамата за другия. В съня от вчера беше видял как Богард ще успее да го спаси, но с цената на живота си. Виждаше се обаче една отворена врата, което на езика на посланията значеше, че свободният избор на един от тях би могъл да промени съдбата им.

Изведнъж Кралят разбра, че Драгон е намислил нещо! Бързо реши да му се довери, защото към момента той все още нямаше друг план, освен този - да го отпрати далеч оттук.

"Нима е успял да види`отворена врата`?" -почти се изненада той.

Сънищата са мистерия и никога един сън не преминава съвсем същия през друг човек, колкото и да са близки те.

Кралят най-много страдаше заради Кайла. За нея този сън беше равносилен на кошмар. Замисли се дали няма да е по-добре за нея да замине за далечно място. А той щеше да остане тук сам, докато опасността отмине.

***

На следващия ден Драгон потегли към новата си мисия.

Стар го харесваше. Беше го наблюдавал толкова много време и сега му беше интересно какво ще научи от него.

Още първите му думи го окуражиха, за да не тъгува, защото е в добри ръце:

- Скъпи Стар, предстои да бъдем приятели с теб за няколко месеца и много бих искал през това време да се опознаем. За мен ще бъде чест, ти да бъдеш моят кон и да ми помогнеш да изпълня новата си мисия, назначена ми от твоя господар Богард.

Стар потръпна щом чу името на Краля. Те просто много се обичаха. Драгон реши, че ще е по-добре да поясни още малко:

- На моя скъп Нефрит също ще му бъде мъчно, но размяната се налага за доброто на всички. Обещавам ти, че ще те върна жив и здрав при твоя господар и отново ще препускате волно заедно из степите на Кралството.

Стар разбра всичко и веднага, щом получи знак за посоката, смирено се подчини.

В същото време в двореца, Богард отиваше към новия си кон. Въпреки че все пак се познаваха отпреди, той реши първо да му поговори:

- Добро утро, Нефрит! Моля да ми позволиш да се грижа за теб за няколко месеца, докато твоят господар ще бъде далеч оттук на важна мисия. Ще разчитам на теб всеки ден и много искам да станем добри приятели.

Конят обаче изглеждаше неспокоен и се оглеждаше нервно наоколо.

- Знам, че търсиш Драгон. Не ми се сърди, тъй като аз просто изпълнявам неговото важно желание да ви разменим със Стар. Сигурен съм, че има нещо значително предвид, иначе никога не би те изоставил, пък макар и в добри ръце. Налага се да му се доверим.

Докато произнасяше последните думи, Богард гледаше коня в очите нежно и в същото време повелително.

Нефрит започна да си спомня среднощния дълъг разговор със своя господар и се успокои. Даде знак на Краля, че е готов да му служи. Богард го яхна, погали го и те потеглиха към новия ден, следвани от воина, който щеше да го пази сега.

Воинът се приближи до него, изрази поклон с глава и се представи:

- Господарю, ще бъда неизменно с Вас по заповед на Драгон. Виждали сте ме и преди. Бях близо до Вас по време на войната. Името ми е Рейн.

- Благодаря за добрата служба, Рейн! Разбира се, че си спомням! Всички бяхте толкова смели! Да вървим сега!

Нефрит, чувайки все познати гласове, се успокои съвсем. Той се постара да си спомни всичко, казано му от Драгон предишната нощ, защото от това щяха да зависят много неща занапред.

Кайла видя от прозореца си как Богард язди уверено коня на Драгон и мъничко съжали, че в бързината на събитията не бяха успели да си кажат `сбогом`. Обзе я леко безпокойство за него, но пък се сети, че сега той е със Стар, а това беше един наистина верен приятел.

***

Истината бе, че никой не познаваше добре Нефрит, освен неговият истински господар, разбира се. Обаче Драгон успя да предаде инструкции на Рейн за това колко дискретно беше обучен този кон. Той знаеше пътища до такива чудни места, където ездачът му щеше да бъде наистина в безопасност от най-различни врагове. Кралят трябваше да бъде пазен по най-безупречния начин, дори и когато той самият не съзнаваше колко е важно това за добруването на всички.

И така, макар и вече далеч оттук, Драгон можеше да бъде спокоен, че Кралят е в добри ръце. Пътят с неговия скъп Нефрит щеше да се окаже истинско тайнство, по-голямо от всичко, което Богард беше виждал досега.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2022 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени