Бяха изминали повече от 5 години от последната буря в живота на Кайла, заради която тя бе тръгнала по Света без посока, за да търси разтуха и надежда за щастие. Сега тя се бе установила в едно тихо крайморско градче, където се отдаде на рисуване и писане и на всичко, от което душата ѝ имаше нужда, за да изрази себе си и в това да намери покой.
Кайла имаше богат вътрешен свят, който освен към артистичност я тласкаше и към лек авантюризъм. Характерът ѝ беше сложен, но интересен. Зад фината и деликатна външност на крехката ѝ фигура се криеше динамичен темперамент и прям интелект. Мъжете, които се опитваха да я променят, за да я сложат в собствената си рамка, се проваляха. Последната ѝ връзка не направи изключение от това. Кайла не разбираше защо трябва да си друг, за да можеш да си с някого? Защо постоянно трябва да се бориш, за да бъдеш себе си и то във връзка, която би трябвало да насърчава твоето личностно развитие и разцвет?
Кайла беше оставила последното си разочарование в миналото и сега се занимаваше с голям интерес с културния проект, поставен от кмета на града. Проектът имаше нужда от доброволци, които да дават идеи и да участват със свои творби в художествени изложби, литературни четения, представяне на нови интересни занаяти и изобщо всичко, което би одухотворило един град. Кайла вземаше участие с всичко, което умееше да прави. Жителите на градчето харесваха нейните живописни картини и я търсеха, за да им чете своите вълшебни разкази. Тя се радваше на компанията на добри съмишленици и приятели. За първи път в живота си Кайла се почувства напълно в мир със себе си. Тя не трябваше да се преструва на друга, за да я харесват и приемат хората. Това беше заслужено време на щастие и покой за нея.
Един ден Кайла получи писмо от неин братовчед, който с искрени и топли чувства я канеше да му погостува за около месец в неговата недалечна страна. Той познаваше своята братовчедка добре и знаеше, че едни нови впечатления биха се отразили оживително на нейната дълбока и емоционална натура. Може би тя вече е чула за присъединяването на родината му към Страната на мира и разбирателството?! Това се бе случило в резултат на безумната война и последвалите я реформи отпреди 6 години. Между другото се чувало, че природата в новата за тях - Източна част на Кралството - е възхитително красива и тъй като Кайла не е ходила там, както и той, могат да си организират екскурзии с приятели и да си отпочинат добре. Разбира се, щеше да има интересни събития и в родната му - вече по име Западна част, като най-обсъжданите измежду тях бяха баловете, организирани по повод рождения ден на Краля. Всички духовито се шегували, че посредством тези балове Кралят искал да сближи важните фамилии от Източната и Западната част на Кралството, но всъщност - те искат да оженят него най-накрая, за да престане да ги стресира с този негов непредвидим авантюризъм, стремеж към Новото, Неизследваното и тъй нататък. Писмото беше дълго, но се четеше на един дъх. Кайла беше спечелена. Тя развеселено започна да приготвя багажа си за гостуване на своя любим братовчед.
В страната на мира и разбирателството! Името, посочено в писмото, чак сега я порази и тя изведнъж си спомни всичко преживяно на пристанището, откъдето тръгна Корабът на Желанията, след това и вълшебното пътуване, спомни си и всички свои спътници, и особено един от тях!
Помисли малко и не след дълго ахна от почуда! От написаното в писмото излизаше, че Корабът на желанията ги беше отвел не другаде, а в така наречената сега Източна част на Кралството! Реши да не се издава за това пред своя братовчед, а да се остави на Божественият промисъл да я разведе наново там. Сърцето ѝ обаче се развълнува силно. За да се успокои си каза, че шансът да срещне господина, който тогава беше неин знак, е направо нищожен.
Тъкмо си помисли това обаче и сърцето ѝ се развълнува още по-силно. Тя спря да приготвя багажа, излезе навън и се запъти към площада на града. Там щеше непременно да намери някакво събитие, което да я разсее и успокои.
Рисуването бе това, което помогна на душата ѝ да понесе търпеливо пътя към Западната част на Кралството. На кораба Кайла нарисува вълшебни изгреви, а после залези, а по желание на някои от пътниците - и техни портрети.
Но когато видя делфините, играещи с морските вълни, тя не можеше да откъсне очи от тях и цялото ѝ същество вече нямаше търпение да пристигне по-скоро. Интуитивно си спомни думите на Капитан Файър за делфините и тяхната мисия да придружават пътниците по пътя към Страната на мира и разбирателството. Те винаги разбирали, че пътниците отиват именно там. "Но сега аз пътувам с обикновен кораб, а не с Корабът на желанията!?" - помисли си Кайла - "Колко интересно!" И наистина тя се намираше на обикновен, според нея, пътнически кораб. Инстинктивно започна да разглежда останалите пътници и се опита да разбере дали те изобщо си даваха сметка колко е важна тяхната дестинация. Реши да завърже разговор с една двойка, която убиваше времето с поредните коктейли от бюфета. Доближи се към тях и ги попита:
- Здравейте, аз съм Кайла и бих искала да ви попитам нещо, ако е удобно - какво знаете за страната, в която ще акостира корабът?
Мъжът и жената я погледнаха леко изненадани от въпроса, но ѝ отговориха любезно:
- Здравейте, Кайла! Ами,…ние отиваме по работа там. А за страната знаем, че някакъв мъдър Крал я е присъединил към своето Кралство преди 5 или 6 години и сега всички жители са по-добре отпреди. Поне така казват по Света. Направил е някакви новости, от които хората са доволни. Чува се още, че и културата е в разцвет. Всъщност ние сме артисти и отиваме да играем в представление. Ще има много събития по повод рождения ден на този Крал. Ще ни платят много добре!
Кайла на свой ред им разказа, че отива на гости у роднини и че не е била там наистина отдавна.
Мъжът, като по-приказлив, продължи:
- Чухме, че нравът на новия Крал бил доста чудноват. Ходил на лов за риба в обикновени дрехи, носил дългата си коса разпусната, говорил с конете и бил наредил на доверените си хора да го наричат само по име. Странен е наистина! Но пък въвел такива неща в образованието, че децата учели как да използват силата на добрата си мисъл. Не сме чували да има такова нещо по другите земи. При всички случаи ще бъде интересно. Не се притеснявайте, госпожо, не вярваме да ви е скучно там. Искате ли питие?
Кайла се поколеба. После каза, че иска. Мъжът отиде до бюфета, а жената през това време ѝ сподели:
- Чух от моя позната, че Кралят не искал да се жени, имал някакво модерно мислене, с което изпреварвал времето си. Цялата аристокрация го одумвала за това, но не можела да му повлияе, защото той правел каквото си реши. Носят се слухове, че е много красив мъж. Ако имаме късмет, ще го видим - и докато казваше последното, жената ѝ намигна.
В това време мъжът се върна с питието за Кайла и ѝ го подаде. Попита я:
- А вие с какво се занимавате, госпожо?
- Рисувам картини и пиша разкази - отговори с усмивка Кайла.
Двойката се зарадва, че е намерила сродна артистична душа и се заформиха разговори за изкуството по Света. Неусетно времето мина и те вече приближаваха пристанището за акостиране на кораба.
Мъжът забеляза с искрено учудване:
- Вижте, каква красота! Вижте корабите! И градът изглежда великолепно!
Всички се заоглеждаха с любопитство и вълнение, докато техният кораб пъплеше бавно към мястото, където тримата приятели щяха да слязат след малко.
Сподели във Facebook