Стар познаваше много добре застрашените земи на Кралството. Той бе минавал по всички стръмнини, бе се изкачвал на всички планински хребети, бе преплувал всички реки и бе говорил с най-различни представители на животинския свят.
Сега верният кон Стар даваше най-доброто от своите знания на своя господар, по-скоро другар по мисия, за да бъде в услуга по изпълнението на стратегията за отбрана на Кралството.
Богард игнорира всички съвети да стои по-назад, за да се пази. Сега нямаше място за страх и за пазене. Беше време на смелост. Воините са воини, когато са смели, а не когато се пазят.
Срокът за доброволно предаване на земите в ръцете на Гунер беше изтекъл преди ден. Нападението можеше да се случи всеки момент.
Младият воин с блестящи очи яздеше близо до Богард. След като Раус го бе разходил мислено из Подземните градове, нямаше сила, която да спре Младият воин да отиде наистина там. Той нямаше търпение да види Първото ниво от Библиотеките - книги за обикновените хора. За съжаление нямаше време да им се любува дълго и затова веднага влезе на Второто ниво - енергийните канали, даващи взор към Миналото. Премина го успешно и още силно развълнуван от това преживяване се залепи към първите редици на воините и не мръдна от там до края.
Краят на войната настъпи чак след седем дълги месеца. През това време всички жители на Кралството преминаха през трансформация, която целеше единствено да ги постави на ново ниво на развитие и светоглед.
На няколко пъти на Богард и на посветените му хора се наложи да използват способности, позволени отгоре само по време на неизбежна отбрана. Те не подлежат на описание тук, защото са Тайнство. Но това не значи, че не дадоха жертви. Сблъсъкът с такава реалност промени Крал Богард завинаги. Той откри в себе си нови черти от характера си, за които не беше подозирал. Неговата хладнокръвна природа сега намери израз и смисъл за проявление. Войската на Гунер не беше мотивирана за бой особено много. Най-мотивирани бяха няколко генерала, на които явно беше предварително платено, за да нападат. Богард нямаше друг избор освен да се възползва от това стечение на обстоятелствата. Когато най-накрая войската на Гунер предприе оттегляне от земите на Кралството, Богард трябваше да вземе решение дали да я последва отвъд собствената си граница. Такова действие би било немислимо за предците му. Но той беше видял в Третото ниво, че ако не го направи, ще загуби войната в дългосрочен план. Тъй като всичко се развиваше много бързо, той отдели само няколко минути, за да предаде решението си на воините на Кралството. Всички получиха телепатично заповедта да преминат границата отвъд. Богард им каза ясно, че ако не го направят сега и не завладеят столицата на съседната страна, никога повече няма да имат шанс за мир и благоденствие в Кралството. Моментът беше стратегически и наситен с огромно напрежение в душите на воините. Сега те трябваше да се превърнат в нападатели.
Богард беше проявил смелост по време на войната и не се беше щадил нито за момент. Отказа да се оттегли дори и когато беше ранен. Възхищението към него накара хората му да го последват.
Предишният владетел на съседната страна беше мъртъв, така че нямаше кого да освобождават в столицата й. Случи се нещо, което бе колкото неочаквано, толкова и наложително. За да има контрол над политиката на съседната страна, Богард обяви, че територията й се намира под властта на неговото Кралство. Аристокрацията на новото владение на Кралството харесваше Богард. Тя беше запозната с неговата политика на мир и разбирателство и виждаше в него спасението за страната си. Гунер успя да избяга, но нямаше да се върне скоро, защото вече нямаше никакви поддръжници там. Останалите съседи на Кралството приеха новината за разширението му спокойно. Те не виждаха основание да се месят, така че Крал Богард започна да се занимава необезпокоявано с уреждането на проблемите на новите земи на Кралството.
Имаше бездънна тъга в душата му за всички изгубени другари в боя, но той трябваше да приеме тази цена. Това беше цената за новото развиващо се Кралство и най-вече за дълготрайния мир в него.
***
Новите земи бяха великолепни! Кралството получи излаз на голямо море, а с него и достъп до важни търговски пътища. Кралят веднага се зае с развитието на земите и хората, които живееха на тях. Културата, която щеше да внесе там, беше наистина висока.
Междувременно, той използва момента на отдих, за да обърне внимание на старите земи на Кралството. Тъй като Библиотеките останаха непокътнати, той реши, че е редно от това да се възползват колкото се може повече хора. Разпореди незабавно да се направи проучване - колко от обикновените хора наистина са чели книгите от Първото ниво. Резултатът го накара да внесе радикални промени в образованието на децата. Направи така, че всяко семейство да получи безплатно копие от определени книги от Библиотеките. Оказа се, че доста от обикновените хора нямаха възможност да водят децата си там и съответно те бяха откъснати от културното си наследство. Това беше недопустимо за неговите възгледи на управител и държавник. Решението му беше прието с радост от народа, който с любопитство следеше новините относно разширението на Кралството.
Крал Богард трябваше да подготви хората и за културния обмен с новите земи. Умът му работеше трескаво и той изцяло се потопи в новата си роля - да обедини хората от двете страни. Нямаше по-подходящ от него за това начинание. Всички качества, които беше развивал до момента, щяха да намерят най-пълен израз сега.
Сподели във Facebook