Пристанището…Кралят запази спокойствие, но това наистина му струваше усилия на волята. Нямаше как да не забие сърцето му. Трябваше да осмисли всичко много бързо и затова се усамоти в каютата си докато не дойде моментът за слизане от кораба. Извика на помощ разума си и отиде при Стар да му каже, че предчувствието му, че се прибират у дома е било напълно истинно.
За щастие хората, които живееха в тази част от Кралството, не знаеха как точно изглежда техният Крал. Това му даде предимство при слизането бързо да се отдалечи заедно със своя кон. На негова земя той знаеше къде първо трябва да отиде, метна се на Стар и скоро пристигна при управителя на града. Оказа се, че се е прибрал в страната си точно на време. Хората му току що бяха получили писмо със заплаха от съседна държава. За първи път мирът в Кралството беше несигурен.
Крал Богард прочете писмото. Изпрати заповед до Капитан Файър да не води повече пътници тук. Тези пътници, които вече бяха пристигнали, не биваше да остават повече от три дни в Кралството. И никой от тях не биваше да разбере, че има нещо смущаващо. Даде си сметка, че това е лицемерно, но не можеше да си позволи сега да се разгласяват такива важни събития, които ще предстоят. Пазенето на тайната беше за доброто на Кралството му.
Пътниците от кораба разгледаха за три дни само места, посочени от Краля, след което им беше съобщено, че не могат да останат повече. Естествено, че всички се съпротивляваха и искаха да удължат престоя си. Капитанът обаче уважи решението на Краля. Беше време Корабът на желанията да се върне там, откъдето беше тръгнал.
Пътниците бяха успели да поразговарят с местните хора и всичко, което чуха беше изумително. На територията на Кралството никога не се беше водила война. Не беше имало глад, епидемии или вътрешни размирици. Не беше лесно за Капитана да убеди пътниците да си тръгнат от такава страна. Когато корабът потегли, всички дълго споделяха развълнувано своите впечатления. Никой не забеляза, че един от пътниците липсва.
Кралят веднага свика Съвета. Владетелят на съседна страна беше свален от престола в следствие на заговор срещу него и сега управлението беше в ръцете на някой си Гунер, който явно беше склонен към агресия. Претендираше за част от земите на Кралството. В писмото се казваше, че ако Крал Богард не му предаде доброволно тези земи, новият владетел ще си ги вземе чрез война. Беше описано надълго как те всъщност са принадлежали на негови предци. Крал Богард беше потресен дълбоко, но направи всичко възможно да покаже силен дух пред хората си. Сега трябваше да взема много бързо важни решения. Първото, което заповяда, беше веднага да се съберат сведения за това кои от останалите съседни държави биха били на негова страна и кои вече са загубени като съюзници. Трябваше да се установи бързо с колко врагове всъщност щеше да си има работа. Допускаше, че този Гунер е повлиял лошо и на някои от другите владетели около Кралството.
Следващата заповед беше към главните му воини да организират мъжете в готовност за бойни действия. Кралят беше мъдър и на територията на Кралството поддържаше воински бази, където мъже се обучаваха на бойни изкуства, и където се отглеждаха специални породи коне. От такава порода беше и неговият верен Стар. Мъжете можеха да разговарят с конете, също владееха телепатия и имаха и други висши способности и умения.
Преди да потегли към главната воинска база Крал Богард с натежал поглед отиде при своя верен кон Стар, за да го подготви за това, което предстои. Стар беше умен и веднага разбра, че ще се наложи да направят нещо заедно, което никога не бяха правили досега - да влязат в истински бой. Всъщност думите бяха излишни. И двамата почувстваха едно и също - досега бяха неразделни в добри времена, а сега е дошло време да бъдат заедно и в лоши времена. При истинските приятели е така.
Третото нещо, което разпореди Кралят, беше хората, населяващи застрашените територии, да бъдат подслонени в по-безопасни зони на Кралството.
Винаги идва време на тест. Мъдростта трябва да помага и във време на несигурност. Беше дошъл момент, в който да се прояви човешкият потенциал за отстояване на себе си.
Сподели във Facebook