Делфините отново се появиха, за да изпратят Кораба на желанията. Пътниците все още бяха развълнувани, когато Красивата дама забеляза, че един от тях липсва от известно време. Тя отиде при Капитана и се опита да разбере нещо за неговото състояние:
- Извинете, Капитан Файър, може ли да ви попитам нещо?
- Разбира се, госпожо! Но вие изглеждате притеснена, отпуснете се, обратният път ще е с един ден по-кратък. Винаги е така!
- Не ме тревожи обратния път, а това, че един господин не се яви в трапезарията нито за закуска, нито за обяд, нито за вечеря. Да не лежи болен в каютата си? Знаете ли нещо за него?
Капитанът имаше проблем. Той трябваше да казва само Истината докато управлява Кораба на желанията. Всяка изречена лъжа можеше да предизвика опасност за всички, които се намират на него. Нямаше какво да се мисли, сигурността на пътниците беше по-важна от всичко друго.
- Госпожо, налага се да ви кажа истината. Ще ви моля да бъдете дискретна и да не я споделяте с останалите. Разчитам на вашето благородство за този жест. И така, господинът, за когото питате, не е на Кораба. Той остана на своята земя.
Дамата ахна. Преди тя да успее да зададе следващия си въпрос, Капитанът я помоли учтиво да се задоволи само с този отговор. Той беше достатъчен. Капитан Файър се съсредоточи отново върху посоката на Кораба на желанията със своето сериозно изражение, загледан в далечината на почти безкрайния океан.
Красивата дама бързо преодоля изненадата си, защото ново силно чувство я замести. Тя усети, по-точно разбра, че липсващият господин е в опасност. Отдавна не беше имала толкова силно усещане, все едно не беше чувствала нищо от цяла вечност. Не знаеше какво да направи, за да се успокои. А и не биваше да обсъжда тази новина с останалите пътници.
Загледа се в звездите и се остави на вятъра да я разведри. Вятърът обаче не можа да отнесе пороя от мисли в нейното съзнание. Липсващият господин беше нейния знак. Сега се чувстваше изгубена и объркана. Какво ли значение имаше това за нейния път? До този момент всичко изглеждаше забавно. А сега дори не знаеше защо се намира на това плаване и какво ще прави, когато слезе от този Кораб.
Само Капитанът знаеше пътя към Страната на мира и разбирателството. Реши да повтори курса.
Изчака Корабът да акостира на пристанището, от което тръгнаха всички пътници и зачака да се качи отново за следващо отплаване. Вероятността новите пътници да изберат същата дестинация беше голяма. Момчето с огнени очи, което пропускаше желаещите да пътуват при предишното отплаване, забеляза, че Красивата дама стои и чака. То отиде при нея и учтиво я попита:
- Госпожо, имате ли нужда от съдействие, за да се приберете в къщи?
- Много мило от ваша страна - отговори спокойно Дамата - но аз не желая да се прибера в къщи. Искам да повторя това пътуване. Кога ще отплава отново Корабът?
Момчето не знаеше нищо за нейните вълнения и се изненада силно. Капитанът се приближаваше към тях и момчето отправи призив за помощ с огнения си поглед към него. Капитанът се досети какво става и стана сериозен. Въпреки че вече не управляваше Кораба и можеше да си позволи да излъже дамата, той по някаква своя причина избра да й каже истината:
- Уважаема госпожо, много съжалявам, но, имам заповед да не водя повече пътници към Страната на мира и разбирателството.
- Но ако те все пак изберат тази дестинация отново, какво ще направите? Не можете да откажете на пътниците, защото това е вашата работа - да ги отведете по пътя на техните желания?
- Истината е, че не зная какво точно ще направя. Знам само, че няма да наруша заповедта.
- Но това няма да е честно спрямо хората на Кораба! Какво ще им обясните, че нямат право на това желание ли - да посетят Страната на мир и разбирателство?
Капитанът трудно запази спокойствие пред Красивата дама. Тя беше наистина упорита и задаваше умни въпроси, на които той все още нямаше отговор. Единственото разумно нещо, което му хрумна, беше:
- Госпожо, току що почувствах, че имам нужда от заслужена почивка, а Корабът ми има нужда от технически преглед и освежаване. Ще посветя следващия месец от живота си на това.
- Но какво ще правя аз през този един месец? - попита с нескрито учудване дамата.
- Госпожо, тук на това пристанище има много други отплаващи кораби. Може би ще забележите нов знак за нова посока? А ако имате нужда от помощ, за да се приберете в къщи, само кажете!
- Все още не съм решила дали искам да се прибера в къщи…
- В такъв случай, моля да ни извините, ние трябва да вървим да се погрижим за Кораба на желанията. И Капитанът кимна към момчето, което го последва моментално.
Останала сама на пристанището, Дамата усети, че може да се довери на своята интуиция и дори не се опита да търси нови знаци. Тя като че ли вече знаеше какво да прави - разпита хората и скоро намери приличен за нея хотел с красива гледка към морето. Настани се, взе лека вечеря, легна на мекото легло и бързо се унесе в дълбок сън.
На сутринта излезе бързо, сякаш имаше важна работа, и заходи по улиците на шарения град. Интуицията й я водеше, а тя просто вървеше.
Не след дълго една възрастна жена привлече вниманието й с мистериозното си лице и наметало дълго до земята. Нямаше как да не отиде при нея и да не я заговори. Възрастната дама я посрещна с приветлив поглед и дори й каза първа:
- Най-накрая започнахте да чувате вътрешния си глас, който ви отведе право при мен. Очаквах ви, госпожо! Името ми е Венера.
Дамата запази изненадващо за себе си спокойствие и се представи на свой ред:
- А моето е Кайла.
- Знам, но това да не ви плаши, мила Кайла! Елате с мен, искам да ви почерпя от моето кафе.
Те минаха по тясна уличка. Ухаеше на свежи пролетни цветя. Кайла ги затърси с поглед, за да ги намери и видя как те се провисват закачливо от малки бели балкони. Усмихна се, почувства се за миг щастлива. Това усещане й се стори като смътно припомняне за това коя беше тя.
Венера я въведе в нейния дом. Веднага се залови да прави кафе, а Кайла поразгледа наоколо. Навсякъде имаше макети на кораби и прашни сувенири от различни страни. Кайла седна на малък диван, където я посрещна един бял котарак със сънен поглед. Той се приготвяше за сън.
- Мила Кайла, с твое позволение ти поднасям чаша от моето кафе и ще ти гледам на него, само ако ми позволиш. Няма да ме обидиш, ако откажеш, защото сега става въпрос само за теб. А и аз не се обиждам толкова лесно!
- Но защо да отказвам? Аз нямам нищо за губене!
- Не се говори така! Винаги имаме само себе си. Така че, ти имаш много за губене!
Кайла започна да отпива от горчивото кафе. Още при първата глътка разбра, че всичко я е водело именно към това място и към този момент. Венера изчакваше търпеливо докато чашата станеше готова за гледане и й разказваше за екзотичните сувенири и как те са се озовали в нейния дом. Тя имаше честта да познава много хора, някои от които доста високопоставени личности. Домът й изглеждаше така, сякаш е пълен с подаръци от съдбата.
- Добре, скъпа, подай ми чашата си - каза с променен по-дълбок глас Венера.
След минута мълчание тя започна да говори:
- Трите дни, в които си била на една свещена земя далеч от тук, са ти отворили не само съзнанието, но и сърцето. Точно от това си имала нужда. Животът ти оттогава е започнал отначало. Остави всичко от преди тези три дни зад гърба си в миналото и никога не се обръщай повече назад!
- Но кой е този господин? - не се стърпя Кайла - Защо ме заведе в своите земи? И то без да иска?
- Не те заведе той, а ти сама реши да го последваш. Та ти сама го направи свой знак! Знаеш ли, Кайла, неговата Страна на мира и разбирателството олицетворява това, което ти си търсила дълго време в себе си и все не можеше да го намериш. Това, което ще се случи там сега, е същото, което ти трябва да направиш на вътрешно ниво - поставяне на всичко отминало на правилното място, за да може бъдещето да се прояви според Божествения промисъл.
- Не разбирам! Какво ще се случи там сега? Защо сякаш знам, че той е в опасност? Не искам да му се случи нещо лошо!
- Кралят на този народ е бил подготвян за това, което ще се случи, и той по най-достоен начин ще направи всичко, което трябва да бъде направено. Междувременно ти бъди внимателна как мислиш за своето минало и за своето бъдеще, защото ти вече си свързана с тази Страна. Можеш да й помогнеш, единствено като следваш съветите, които ти дадох! Пояснявам - всичко търпи развитие и промяна. Следователно винаги идва момент, когато миналото трябва да се постави на такова място, че да не пречи на бъдещето. А бъдещето ще се зададе от Божествения промисъл.
- Но аз не разбирам този Божествен промисъл! Как да го следвам?
- Как реши да се качиш на Кораба? Как стигна до момента да преживееш трите дни на мир и разбирателство? Как дойде при мен?
- Просто се оставях на случайността да ме заведе някъде!
- Няма такова нещо като случайност! Ти през цялото време си знаела къде отиваш, просто не смееш да повярваш на сърцето си, че то вече знае всичко, което ще се случи. Хората си мислят, че не знаят нищо, а в същото време сърцето им знае всичко! Те просто чакат потвърждение отвън, за да се почувстват по-сигурни в себе си и в своите вътрешни усещания. Сега хората са така устроени. Ще дойдат времена, когато те ще знаят какво да правят и то ще бъде правилното нещо. Но сега ти се успокой! Погледни спокойно към своето бъдеще, защото, ако запазиш покоя на мислите си, то ще бъде точно това, което трябва да бъде. Просто повярвай в себе си, че знаеш своя път!
Белият котарак се беше разсънил и седеше и ги слушаше. Имаше израз на леко отегчение и си мислеше: "Тези хора! Винаги слушам едно и също тук. Все нещо не разбират и трябва да им се обяснява и обяснява…И тази Красива дама! И тя не разбира Божествения промисъл! Влюбила се в този Крал, защото той просто и е показал нейната същност. Любовта винаги действа като огледало. Виждаш себе си в другия, защото не си научен как да се видиш сам! Не бива да се ядосвам, отивам да поспя…"
- Мила Кайла, интуицията ти сега е по-силна от всякога. Просто не я пренебрегвай, това е всичко! - каза й Венера докато я изпращаше на прага.
- Но ти не ми разказа какво ще ми се случи занапред?
- Ако знаеш всичко, което предстои, как ще изпитваш вълнение и любопитство към всеки нов ден? Как ще се научиш да следваш Божествения промисъл, докато интуицията ти те води през него?
- А ако не се справя и повлияя зле с мислите си на тази Страна на мира и разбирателството? Ти каза, че нейният Крал е подготвен, но аз не съм!
- Кой ти каза, че не си? Просто все още носиш представата за себе си от миналото. Създай нова представа за себе си и я поддържай всеки ден в ума си.
- Няма да е лесно - изгледа я умолително Кайла.
Венера я разбра. На никого не е лесно. Каза й да изчака за минутка и влезе бързо вътре.
Когато се върна й подаде един виолетов камък. Каза й:
- Вземи го и го пази. Разкажи му най-подробно за твоята нова по-добра представа за себе си. Той ще я запомни и дори понякога ще ти дава съвети как да я усъвършенстваш. Ако ти се случи да забравиш коя си, помоли камъка да ти припомни. Това е аметист.
Сподели във Facebook