Чувала съм хората да задават следния въпрос: Откъде да взема насока, за да се ориентирам към призванието си?
Не мислете, че винаги съм знаела отговора, който касае мен. Той дойде с времето. А относно насоката - тя е отвън навътре и отвътре навън. И двата пътя са еднакво значими за това - човек да намери себе си.
Какво значи отвън навътре? Това са провокации, знаци и послания от външния свят към мен, които ме събуждат да мисля върху даден проблем.
Какво значи отвътре навън? Това са идеи, които започват да ме посещават относно този проблем - как аз мога да участвам в неговото разрешаване навън?
Отначало не обръщаме внимание на този процес, който тече в двете посоки. Но с времето той става част от нашето ежедневие и дори когато четете някакво меню в красив ресторант, се случва да се бавите с избора от менюто, защото отново сте получили някакъв знак, който просто ангажира мисълта ви към дадения проблем.
Така започва всичко. И толкова е прозаично. Никой няма да ви хване за ръка и да ви заведе там, където да видите своята цел. Просто не цензурирайте потока на вашите мисли, накъде ви водят те? Изключете всички дразнители като телевизия, медии, социални мрежи, осигурете си време за общуване с вас самите. Представяйте си себе си като човек, който сутрин става и просто знае къде отива. И това място е такова, че е правилното място, там правите нещата, които бихте искали да правите, всъщност винаги сте искали да ги правите. И тази ваша дейност е полезна, защото решава някакъв проблем, който е важен за вас, имате идеи, които искате да изразите, за да бъдат от полза за всички.
Какъв е този проблем, за решаването на който бихте полагали усилия всеки ден? Решаването на проблема е вашето призвание. Призванието не е нещо, което е само удоволствие. Напротив, то е свързано с препятствия и трудности, но те просто ще си струват вашите усилия.
И така, какво е това нещо, което ще си струва вашите усилия всеки ден?
Не вярвам на човек, който казва, че никога не е мислил за това - за какво би искал да отиват неговия труд, идеи, усилия всеки ден. Нежеланието да признаем отговора пред себе си е свързан най-вече с наши страхове. За да види човек себе си преодолял тези страхове, ще премине първо през т.нар. трансформация. Трансформацията на личността е прозаичен процес, който просто разширява нашата визия за самите себе си. Имайте предвид, че никой освен вас не е заинтересован да ви преведе през него. За когото и да работите в момента, за него е удобно вие да сте там за неговата цел. Кой е човекът, който ще мисли за вашата цел?
Аз се сещам само за един и това сте вие.
Не подценявайте вашите желания, хрумвания и идеи, като ги оставяте да се състезават с новините по телевизията.
Ако не започнете да мислите за своето развитие, след време ще установите, че никой друг няма интерес да го направи. Започнете да се грижите за себе си по малко всеки ден. Изясняването на вашата професионална цел е процес, в който единственият заинтересован сте вие.
Написах всички тези редове, не само защото имах вътрешен импулс да го направя, а защото знам какви са нуждите на хората на моята възраст. Ние искаме да работим всеки ден , но след години да сме създали нещо полезно, да сме реализирали някакви свои идеи, да сме допринесли нещо за общото развитие, развивайки себе си.
Ако вярвате, че тази статия може да бъде полезна за някой някъде в този момент, споделете я. Благодаря.
Ивана Камбушева
Основател на Аметистът на Мерлин