Merlin

Посвещавам този разказ на всички хора, които някога са посрещали или ще посрещнат Коледните празници в абсолютна самота, без никакъв другар!

Ирина предложи да отидат на традиционния Коледен концерт в зала`България`. Вече бяха преживели заедно там няколко концерта и все още изследваха рамките. Темата се оказа интересна и за двамата. Понякога дори губеха представа за времето, докато разговаряха три часа на маса в някой ресторант. И ако не беше намекващият поглед на сервитьора да си тръгват, може би щяха да стоят още толкова.

Станимир започна да я глези. Тя избираше концертите, ресторантите, семинарите. Имаха си любими композитори, писатели и лектори. Живееха отделно, но Станимир вече обмисляше да я покани при него за постоянно. Дълго бяха водили война за това кой да плаща наема за апартамента, който ѝ служеше за временен дом. Накрая Ирина отстъпи и се остави да бъде обгрижвана отвсякъде. Станимир искаше тя да има свободни пари за развитието си и да се чувства напълно спокойна с него.

Барът, в който той работеше с нощните си клиенти в сряда, печелеше все по-добре. Собственикът му вече не се оплакваше от това, че не вървяло добре. По някаква причина барът започна да се пълни постоянно, не само в нощта на еликсира. Единственото обяснение като че ли беше, че хора като Станимир имат дарба да накарат да процъфти всяко нещо, до което се докоснат или всяко място, на което посвещават времето и присъствието си. Енергията му беше дълбока, неизвестна, но облагородяваща. Понякога се усамотяваше, за да възстанови центъра в себе си и най-вече, за да приготвя навреме еликсира. Ирина разбираше, че това е важно за него и за хората, на които той помага.

***

Станимир не държеше да има деца, поне показа, че никога няма да ѝ направи натиск по този въпрос. Не искаше тя да се чувства длъжна да прави нещо, ако не иска да го прави. Искаше да ѝ даде всички условия, в които тя да се радва на живота, но така както тя го разбира. А не той да ѝ налага как да живее.

В началото Ирина не знаеше на какво щастие е попаднала. Рядко се срещат такива партньори. Ако трябва да сме честни, почти никога. Тя обаче беше умна и с времето започна да го цени. Беше ѝ трудно да застава пред депресираните си пациенти с безгрижно и грейнало лице. Ставаше ѝ неудобно, че тя е щастлива, а те – не. Постоянно си повтаряше, че тя го заслужава! И го срещна чак на 35. Дотогава смело преодоляваше предразсъдъците и ограниченията на бившите си партньори.

Станимир правеше всичко за това тя да има криле, за да полети с тях на висотата, на която се чувства най-добре. За Ирина това беше най-смисления и хубав Коледен подарък в целия ѝ живот.

***

Залата беше пълна, както винаги по това време на годината. Всички знаеха, че около Коледа има ред концерти за орган и разбира се, …Бах!

Настаниха се на любимите си места на единадесети ред и се огледаха почти дискретно наоколо.

- Идват все повече млади хора - забеляза Ирина.

- А ние от тях ли сме? - пошегува се Станимир.

- Разбира се! - отговори с категоричност тя - Стани, забелязваш ли, че вече не ти отговарям на въпроса с въпрос?

Вместо отговор, той нежно я целуна. Разбира се, че забелязваше всичко. Това се случва с обичаните хора: те никога повече не отговарят на въпросите с въпрос. Защото вече знаят отговорите. Всички вътрешни противоречия изведнъж са си тръгнали. И вече са друга, по-добра версия на себе си.

Станимир също се беше променил. Стойката му беше по-изправена и стъпваше някак по-уверено. Гневът към Небето беше трансформиран в смирение и приемане на нещата. Вече имаше кого да обгрижва и да зарадва и по-важното, поне за него, имаше с кого да си обменя знанията за хората. Имаше с кого да си говори по темите, които го вълнуват силно. Ирина беше интелигентна и достойно му партнираше в това отношение. Може да се каже, че вдъхновението течеше успешно и в двете посоки.

***

И така те посрещнаха Коледа - спокойни, щастливи, вдъхновени. Без страх, без гняв, без съжаление за нищо, което се е случило някога през всички отминали години.

***

Осветлението изгасна и диригентът с един размах омагьоса оркестъра. Все едно настъпи друго време и пространство. То погълна всички постепенно и сигурно. Наистина, връщане назад нямаше.

« Обратно