Отдавна Драгон се беше превърнал в единствен свидетел на светския и личен живот на Краля.
Кайла също беше до него, но по друг, по-изтънчен начин.
Богард не можеше да предприеме нищо важно без Драгон да бъде неизменно зад гърба му.
Разбира се, освен на Драгон, Кралят вярваше безрезервно и на Боговете, създатели на хората. Той често си спомняше, че без тяхната звездна помощ нямаше да успее да запази мира и разбирателството в Кралството. Темата за Боговете той поставяше често пред себе си и пред хората, които срещаше, докато пътуваше из Източната част. Кралят отделяше време да разговаря както с посветени в духовните закони на школата, така и с най-обикновени, невежи хора, дори вторите му бяха по-важната цел. Той много искаше да даде възможност на всички да победят невежеството, за да могат да повдигнат възприятията си за Света на хората. "Няма как да опознаеш Боговете, без преди това да си разбрал какво е Човекът." Посветените често чуваха тези думи от него, защото това трябваше да стане първа стъпка от обучението на хората в школата.
Посветените трябваше да бъдат учители. Докато разговаряше с тях, Богард тайно ги изпитваше дали са в истината. А те от своя страна искаха да чуят всичко за преживяното от него в Третото ниво на четене на вековните библиотеки. Той винаги им отговаряше едно и също: "Това е тайнство, за което не може да се говори. То може само да се изживее." Съветваше ги също да не се фокусират върху това си любопитство, защото умение са дава от Боговете само когато е необходимо и само на човек, благороден по душа, който никога не ще се отклони от Божествения план за хората. Учителите - не че не знаеха това. Природата им беше такава - да се стреми да опознае непознатото. Богард не им се сърдеше, той просто разбираше всичко.
В Западната част на Кралството школата не беше разпространена все още. Желаещите да я следват трябваше да пътуват до Източната част. Богард усещаше интуитивно, че не е дошло времето за това споделяне на знания. Вече напълно се беше научил да се доверява на вътрешния си глас. Той знаеше, че това доверие винаги е било най-важната част от живота на посветените.
Драгон също беше от тях. Кралят му бе казал, че тяхното истинско посвещение се е случило по време на войната, а не в школата. "Нищо не знаеш, докато не го изживееш. Истинските посветени трябва да са минали и през най-тъмната страна на Световете. През светлата страна всеки може да мине и то без да притежава особени умения. Затова, приятелю, не бива да се страхуваме от нищо!"
Думите на Краля бяха дълбоко отбелязани в сърцето на Драгон. Така, че не можеше да мине и ден без да е погледнал Богард в очите с безкрайно уважение и благодарност.
Кралят добре си спомняше момента, в който видя това момче за първи път. "Момчето с блестящите очи ?"- така го описа на Раус, за да разбере кой е. Още тогава Раус беше предсказал, че тези черни, искрящи очи ще го следват навсякъде и дори не веднъж ще му спасят живота. Така и стана.
По време на един от техните проникновени разговори Богард каза:
- Скъпи приятелю, Драгон, дължа ти живота си и бих направил всичко, за да знаеш, че не съм забравил за това. Когато имаш нужда от нещо, каквото и да е то, веднага ми кажи!
Благородните очи на Драгон останаха спокойни и смирени пред Краля. Той, както винаги, му отговори, че има мисията да го пази, защото хората се нуждаят от неговото мъдро управление. Това, което не посмя да сподели тогава, е как той смътно чувстваше, че ще дойде ден, когато животът му ще бъде в ръцете на Богард. Това предчувствие малко го безпокоеше. Кралят беше човек на честта и никога не би оставил другаря си в беда, ако на света има начин да го спаси. Безпокойството идваше заради това, че не виждаше ясно дали бедата ще касае само него или ще заплашва и хората в Кралството.
Едва няколко дни след този техен разговор, Кайла му разказа съня си. Драгон веднага разбра, че това не е съвпадение. Дори още тогава предусети, че скоро и той ще сънува същото послание. Когато това се случи, той потърси Кайла, за да ѝ разкаже на свой ред. Кайла не беше посветена в школата, но това, което каза, беше достатъчно. Тя го посъветва да споделят всичко с Богард, а той щеше да прецени дали сънят е важен или не.
Докато чакаха удобен момент, Драгон сънува посланието отново и този път видя откъде идва то. Неговият скъп учител Раус му пращаше предупреждение за идваща опасност чак от звездите. Не успя да се сдържи и излезе навън, за да го потърси из нощното небе. Драгон знаеше, че няма смърт и може би сега учителят се занимава с други ученици в друга школа. И въпреки това не го е изоставил! "Благодаря." - макар и тихо изказан, отговорът непременно щеше да стигне до звездата на Раус.
***
Тъй като удобният момент за споделяне с Краля все не идваше, Драгон потърси отново Кайла. Двамата бяха на една възраст и това донякъде правеше общуването им по-лесно.
- Кайла, налага се ти да говориш с Богард! Всеки път, когато се опитам да му кажа, той настоява това да стане по-късно.
- И аз не мога! Не сме вечеряли заедно от няколко дни. Казва, че има важни дела или пък настоява да бъде сам. Дали и той вече не е сънувал същия сън като нас? Усещам, че нещо го безпокои. Напоследък е много променен. Дори не мога да го позная! - Кайла сподели всичко това на един дъх.
Видът ѝ този път го притесни. Нежните ѝ очи бяха зачервени, а копринената ѝ коса - небрежно разпиляна върху бледото ѝ сега лице. Драгон трябваше да я успокои на всяка цена. Докосна я приятелски по раменете и започна да ѝ говори тихо:
- Каквото и да идва, ще се справим. Боговете няма да ни изоставят. Трябва да вярваме!
- Аз уважавам вашите Богове, Драгон, но хората като мен, израснали в друга страна, не можем да мислим като вас. Вашата школа е добра, но ни е чужда. Има доста неща в нея, които не разбирам! Трудно ми е!
Последните ѝ думи прозвучаха толкова отчаяно, че Драгон нямаше как да не я прегърне за утеха.
Богард никога не ги беше виждал такива.
Той не я намери в стаята ѝ, след което провери в цветната градина и реши да не ги приближава още, щом ги видя. Веднага си спомни всички моменти, когато Драгон искаше да поговорят за нещо важно и според него неотложно. Спомни си и как Кайла се опитваше да спре вниманието му върху себе си, за да сподели свое скорошно важно преживяване.
Ако не беше сънувал всяка нощ същия сън, какво ли щеше да си помисли сега за тях?
Не беше добре да допуска лекомислена емоция точно сега, когато трябваше да се мисли трезво върху посланието от съня. Не биваше да отлага разговора с тях нито минута повече. Той се прибра в двореца и изпрати служител да ги намери и да ги извика за вечеря. Хладнокръвно седна на богатата трапеза и зачака най-близките си хора. Обичаше ги, както би обичал свои пораснали деца. Това бе причината неговите преживявания понякога да стават техни. Без да иска им беше прехвърлил своя сън и те напразно се опитваха да разберат защо посланието се повтаря отново и отново. А всъщност, то не беше предназначено да стига до тях.
- Но аз чух ясно как учителят Раус произнесе името ми! Затова допускам, че посланието се отнася и до мен!
- Драгон, не е лесно да си посветен. Разбрах, че моят сън е станал и твой, но все още не биваше да се обсъжда. Помолих Раус да се обърне лично и към теб, за да понесеш посланието по-лесно.
- Кайла, скъпа, трябваше да те предупредя още в началото, че понякога ще виждаш, каквото виждам и аз. Затова на посветените не се препоръчва да обичат. Не мога да спра този процес, той просто ще се случва. Трябва да ме разбереш!
- Богард, как говорите с хората, които вече не са между нас? Наистина ли е толкова просто? Не познавам други, които да могат това.
- Всички граници между Световете са илюзия. Ако някога проявиш интерес към школата, Драгон ще те въведе в нея.
- Защо Драгон, а не ти?
- Защото тогава може да не съм вече жив.
Кайла не понесе тежестта на думите и стана зашеметена от масата.
Богард стоеше и строго гледаше своя приятел. Каза му:
- Обещай ми!