Човек е закодираното разрешение на всички свои въпроси: първо го живее, а сетне го осъзнава като истина.

~ Ралф Уолдо Емерсън

Първи възможен вариантза Бъдеще

Още на първата нощ, откакто Кралят беше започнал да язди Нефрит, сънят му се промени. Вече започваше от друго място и от друго време. Той веднага позна празната зала на Третото ниво във вековните библиотеки. Стоеше там, но някак невидим за другия мъж, който беше истински и отдаден на достъпа до Божествения промисъл. Стъпките на Краля отекваха по пода, докато се приближаваше към мъжа, а той не помръдваше. Богард се сети навреме, че не бива да го прекъсва и зачака. Не след дълго мъжът се изправи, изказа думи на благодарност към Невидимия свят и рязко се обърна към вратата, за да излезе оттук. Изведнъж мракът скри лицето му и цялата му фигура. Богард излезе след него, но в коридора нямаше вече никого.

***

По време на закуската с облекчение видя, че Кайла изглежда свежа и спокойна. Тя се усмихна безгрижно и му заговори така, сякаш всичко винаги е било наред.

- Богард, искам днес да направиш нещо за мен, а и за себе си. Моля те да облечеш ризата, която ти подарих за рождения ти ден. Забелязах, че почти не я носиш.

- Не е нарочно, Кайла, ще го направя. Ти добре ли се чувстваш?

- Разбира се, защо питаш?

- Напоследък имаше кошмарни сънища. Свършиха ли?

Кайла го погледна с явно недоумение.

- Не знам за какво говориш. Да не би да си преуморен? Трябва да почиваш!

Богард стана от изненада, като все пак запази хладнокръвие. Обеща си да помисли върху промяната в Кайла в първата свободна минута през деня. Облече ризата, погледа още малко спокойното ѝ лице и отиде да приготви новия си кон.

Нефрит го погледна с обичта на малко дете, което го е чакало. Той също изглеждаше свеж след своята закуска. "По всичко личи, че денят ще бъде интересен" - каза си на глас Богард.

Рейн вече го чакаше, за да го придружава навсякъде. Кралят го поздрави учтиво, похвали го за прекрасния му расов кон, след което продължи делово:

- Рейн, ще разчитам на теб за следните неща днес. Първо, държа да се обръщаш към мен на ти и по малко име, без значение от това дали сме сами или не. Второ, трябва спешно да се срещна на четири очи с Великия маг. Не зная къде е и с какви дела е зает в момента, ти трябва да разбереш. Щом вляза в залата на Съвета, ще ме затрупат с актуалните проблеми и ще забравя за него. Опитай се да бъдеш дискретен. Трето, виж дали има известие от Драгон за това как са тръгнали делата при него. Ако няма, ти напиши писмо, за да изискаш отговор. Отново те моля да бъдеш дискретен.

- Но той ще пристигне там едва днес. Ще направя каквото искаш, Богард, но според мен е много рано, за да получим известие.

- Тогава те моля да проверяваш всеки ден за това!

Кралят си даде сметка, че е доста разсеян и несъобразителен днес, а е едва началото на деня. Трябваше да направи нещо, за да си концентрира мисълта.

- Преди да вляза в залата на Съвета, имам нужда да пояздя малко.

Отправиха се към едно вековно дърво, което се виждаше някъде пред тях. Нефрит обичаше тези моменти на волна езда, когато всички се чувстваха свободни. Небето над тях стана необичайно синьо и целият пейзаж изведнъж доби приказен вид.

Не след дълго Богард преживя дежа-вю. Споменът със Стар, който го беше отвел в невиждани земи, направо го зашемети. Щом доближиха вековното дърво, той осъзна, че го вижда там за първи път. Даде знак на Рейн да спрат и да се огледат наоколо.

- Рейн, познаваш ли това дърво?

- Не, Богард.

- Но то трябва да е било тук от доста време, нали?

- Да, Богард.

- Когато го видях отдалеч, ми се стори познато, защото трябва да съм яздил тук безброй пъти. А сега, когато го виждам отблизо, разбирам, че съм тук за първи път. Мислех, че познавам всяко кътче от околностите на моя дом…

Рейн се почувства виновен за това, че не познава добре района, а има за задача да пази Краля. Тъкмо си помисли това и се сети за Нефрит! Погледна го, а той се държеше уверено, съвсем като в свои води.

- Нефрит познава дървото, Богард, така че нека да забравим за това и да се успокоим. Да се връщаме!

- Не още! Трябва да го разгледам.

Кралят също погледна Нефрит. Той изглеждаше така, сякаш го е отвел до важна цел и дори го подкани да слезе от него. Кралят разбра и стъпи на земята, за да види дървото отблизо. То беше на поне сто и петдесет години и криеше в короната си най-различни обитатели на природното царство. Богард пожела да разговаря с някой оттук и каза:

- Аз съм крал Богард. Кой от вас е главен тук? Бих искал да задам няколко въпроса.

Една красива, неизвестна на Света птица кацна на най-ниския клон на дървото и заговори с мелодичен глас:

- Добре дошли, благородни хора. С какво мога да ви услужа?

- Имам нужда да разбера от кога е тук това приказно дърво?

- Това дърво е било винаги тук. То пази много важни послания, които ще се предоставят само на хора, които са готови да ги разберат. Вие готови ли сте?

- Да, готови сме!

- Трябва да го докажете. За целта първо аз ще Ви задам няколко въпроса и ако отговорите правилно, ще имате достъп до отговорите, които търсите.

Рейн не смееше да се намеси, защото виждаше, че Кралят няма да се откаже лесно. Той се съгласи да мине теста на красивата птица. И така, тя отправи своя първи въпрос към него:

- Вие казахте, че сте Крал. На какво и пред кого сте Крал?

- Аз съм Кралят на Страната на мира и разбирателството и съм такъв пред народа на тази страна. Отговарям за действията си пред Боговете, създатели на хората в нея.

Красивата птица показа, че е удовлетворена от отговора му. Помисли малко и зададе следващия си въпрос:

- Кое е най-важното нещо, което някога сте направил за този народ?

Богард изобщо не се замисли и твърдо каза:

- Това е, че отвоювах неговата свобода и независимост, които бяха застрашени от представители на Черната ложа.

С лек полъх на крилете си, птицата се премести на по-висок клон и там се подготви да зададе следващия си въпрос.

- Има ли човек на този свят, за когото бихте дали живота си на Крал, без да се замислите?

Въпросът си го биваше. Кралят разбра, че това беше истинският тест.

***

В същото време, надалеч оттук, Драгон влизаше в древен и мистичен град в Източната част на Кралството. Стар беше идвал тук преди и затова го водеше уверено.

Драгон веднага забеляза, че хората го гледат с особен интерес, но по някаква причина не се решават да го заговорят първи. Той продължи предпазливо до един старинен храм, пред който бяха насядали няколко местни жители. Едно момче измежду тях искрено му каза:

- Господарю, за да идвате чак до тук, то значи, че е станало нещо наистина голямо! На какво дължим честта да ни гостувате?

Драгон запази спокойствие, но веднага се посъветва със Стар какво да отговори. Ясно беше, че те не знаят кой е той. А и не биваше да се издава толкова бързо. Налагаше се да запази дискретност заради мисията си.

Стар беше свикнал да го разпознават навсякъде като кралски расов кон и затова го посъветва да се представи като близък родственик на кралското семейство.

- Добро утро, мили хора - поздрави учтиво той - Вашият добър крал Богард Тунтимас ме прати тук, за да се запозная с вас. Бих искал да разбера какви са вашите нужди и да им отговоря веднага щом мога с най-голямото ми уважение към вас и към този достолепен град, който е ваш дом. Името ми е Аслан Тунтимас и съм трети братовчед на Краля.

Момчето ги доближи и с най-неподправена невинност попита:

- А той - нашият Крал - как е разбрал, че ние тук имаме нужда от помощ?

- Вашият Крал е необикновен. Такива като него няма никъде по Света. Щастлив съм, че имам честта да му служа, както на него, така и на неговия народ!

Възрастните хора, които бяха насядали кротко пред храма, станаха и се доближиха до госта. А той веднага слезе от коня на земята, за да се ръкува с тях.

Досега Драгон не си беше давал сметка какво впечатление предизвиква у хората. Всъщност, той никога на беше мислил за себе си. Винаги отдаден на службата си към Краля, сега за първи път се огледа в очите на тези хора като в огледало. Те го приеха с такова възхищение, което той не можеше да си представи. Естествено, видя причината за това в Стар, защото той беше наистина великолепен, а и най-вече в лъжовното си представяне.

Момчето отново излезе напред и твърдо заяви:

- Виждаме, че нашият Крал е изпратил най-благородния човек измежду всички свои хора, за да ни помогне да осъществим мечтите си. Бихме искали да се отвори спешно клон на школата на посветените, за да не се налага да пътуваме до други градове. Ще можете ли да направите това за нас, господарю?

- Разбира се! - отговори сърдечно Драгон и интуитивно погледна към храма.

- Не ни допускат вътре, господарю! Защото твърдят, че достъпът в него е само за посветени. А ние все още не сме такива. Вие със сигурност сте посветен, така че можете да влезете, ако желаете - обясни с натъжен глас момчето.

Драгон видя мисията си тук. Трябваше да направи така, че да няма добър човек, който да не може да влезе в свещения храм. Обърна се към момчето:

- Как е името ти, смело момче?

- Шамс, господарю!

- Добре, Шамс, няма да мине и година и ние с теб ще влезем заедно в този древен храм на нашите предци. И тогава ти ще се чувстваш като у дома си. Обещавам ти това!

Момчето го погледна с признателност и изтича към своя дядо, който следеше безмълвно събитието. Драгон поиска да чуе и другите хора:

- Наистина ли никога не сте влизали вътре? И кой ви пречи за това?

Дядото разказа история за храма - как той е бил построен преди стотици години, но по заповед на висшестоящи, винаги е бил достъпен само за посветени в школата. Тук те нямат учител, който да ги въведе в нея, защото последният такъв е бил изпратен другаде. След това никой не се е сещал за тях.

Драгон стоеше замислен пред храма, на който бяха инкрустирани важни символи на Великата школа. За момент почувства силно изкушение да влезе вътре, но се спря, защото нямаше да бъде честно спрямо хората отпред.

Пазачът на храма най-накрая излезе отвън, за да види какво става там. Огледа внимателно Драгон, разпозна дискретните символи по облеклото и оръжието му и ласкателно му каза:

- Заповядайте да разгледате вътре, господарю! Храмът отдавна не се е радвал на посетители и то от такъв ранг като вашия!

Драгон обаче не разпозна на свой ред пазача. Веднага го попита строго:

- Защо вие имате право да влизате в храма, след като не сте посветен?

Пазачът видимо силно се смути, но после намери извинение за това и каза:

- Господарю, аз само изпълнявам заповедите на нашия управник на града. Умолявам Ви да разберете!

Драгон разбра и запази спокойствие, но все пак трябваше да се направи нещо в името на справедливостта.

- Бих искал да се срещна незабавно с вашия управник. Как да го намеря?

Пазачът се уплаши, че ще загуби службата си и онемя. Тогава Драгон погледна Стар, който беше чул всичко и го чакаше търпеливо. Каза му безгласно:

- Ще трябва да ме заведеш ти, приятелю!

***

В същото време, далече от свещения храм, една красива птица чакаше третия отговор на Краля.

Той го знаеше, но имаше нужда още да помълчи.

- Ако не отговорите подобаващо, няма да получите достъп до посланията на вековното дърво - припомни му учтиво тя.

Нефрит беше наострил уши, но чакаше смирено. Той беше довел Краля до този момент на откровеност, не по своя воля, а следвайки Божествения промисъл.

Богард инстинктивно погледна отново към Нефрит, който веднага склони глава, за да приеме отговора, какъвто и да е той. Благородството на този кон го изуми. Това беше конят на Драгон - предан, мъдър и смел - като своя истински господар.

Тогава Кралят събра смелост и изрече:

- Да, има такъв човек на Света. И той ще бъде моят наследник. Името му е Драгон.

Птицата разпери криле и кацна на рамото на Краля. Каза му с най-напевния си глас:

- Вече имате достъп до всички послания на вековното дърво. Само задайте въпрос и ще Ви отговорим.

Богард изпитваше вътрешно угризение за това, че сякаш е предал Кайла. Попита първо за нея:

- Какво ще стане с Кайла, след като мен вече няма да ме има?

- О! Тя ще стане велика жрица и ще пази духовното наследство на школата. Ще получи покровителството на Великия маг и той ще започне да я обучава.

- Кайла ще ми прости ли някога за това, че съм я изоставил?

- Да. Но преди това ще измине своя път на укоряване и гняв, който ще я направи по-силна. Не е лесно да си съпруга на посветен. Първо ще се влюби във Великия маг, но той само ще ѝ проправи пътя и ще се оттегли. Едва след това - в Драгон. Тогава Кралството ще процъфти както никога досега. Целият свят ще му се прекланя и всички ще се борят за достъп до духовните му школи. Те ще бъдат най-добрите в Света.

- Драгон ще ми прости ли някога за това, че съм го поставил на моето място толкова неочаквано за него?

- Не! Той никога няма да Ви прости. И този гняв ще бъде огънят, който ще го подтиква да не допуска и косъм да пада от главата на Вашия народ. Няма да му е лесно да приеме и Кайла в живота си. Хора като него, с такова рядко благородство, не постъпват като другите. Те първо се допитват до Божествения промисъл и затова стават най-достойните Крале.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2024 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени