Крал Богард плати билета си и попита за къде ще отплава корабът.
- Това ще реши Капитанът след като се запознае с пътниците - отговори му момче с червена коса и огнени очи.
- Но аз за първи път чувам за подобно нещо! - изненада се Кралят.
- Изненадата е част от пътуването. Не мислите ли така, сър?
- Може би. Но това значи, че този кораб и този капитан не са като другите кораби и капитани, така ли е?
- Разбира се, че не са. Те са най-добрите. Няма да съжалявате, сър!
Кралят остави бакшиш на момчето и се качи заедно със своя кон Стар. Дамата ги последва без колебание. Крал Богард беше нейния знак.
След като корабът се понапълни с желаещи да пътуват, Капитанът се появи пред всички и заговори:
- Уважаеми пътници, Аз съм Капитан Файър и сега трябва да реша накъде ще отплаваме. Моля всеки един от вас да каже къде би искал да стигне.
Всички се смутиха и започнаха да се оглеждат един друг, никога не се бяха качвали на такъв кораб на желанията. Никой не смееше обаче да започне.
- Не бива да губим ценно време. Всеки от вас се е качил, за да стигне някъде. Ако не искате да споделите, аз ще посочвам пътник и той ще ми отговаря. И така…
Капитанът разгледа пътниците, спря се на Красивата дама и я попита:
- Госпожо, вие къде искате да отидете?
Дамата обясни, че господинът с породистия кон са нейния знак, така че ще отиде там, където отиват и те. Капитанът помисли - "Всеки път става все по-интересно. Обичам да работя като Капитан на този кораб. Пътуването винаги се оказва неповторимо!"
Кралят разбра, че е негов ред да сподели къде отива. Само че той не знаеше. Знаеше само, че иска да види Света. "Дали това би могло да бъде отговор?" - помисли си той. Тъй като не разполагаше с друг, отговори просто:
- Аз се качих на този кораб, защото желанието ми е да видя Света и защото името на Вашия кораб е нещо, което търся по пътя си като знак.
- Значи Вие сте знак за тази дама, а името на моя кораб е знак за Вас?
- Звучи Ви невъзможно ли, Капитане?
- Невъзможни неща не съм виждал досега в цялото ми мореплаване надлъж и нашир. Вашият отговор ме удовлетворява напълно. А сега нека да каже и някой друг - къде би искал да стигне с кораба "Аметист"?
Едно момче отговори, че би искало да стигне до страна, където цари мир и разбирателство и управляващият е мъдър и честен. Но не знаеше име на такава страна, тя беше просто в неговото въображение. Останалите казаха, че биха искали същото, но не знаят къде се намира такова място за живеене.
Капитанът се озадачи. Това беше трудна задача. Как да покаже Света и такова място едновременно в едно плаване. Светът включваше всякакви места - добри и лоши, а страна с мъдър владетел, беше само една. Помисли още малко и каза:
- Дамата и господинът, който е нейния знак, ще трябва да се съобразят с желанието на останалите пътници, които са мнозинство. Не искам да се карате по между си. Опознайте се по време на пътуването и се надявам, то да ви бъде приятно. Потегляме!
Кралят остана без думи. Той не се беше замислял дали желанието му да види Света включваше и посещение на такава страна с мъдър управител. Но той беше възпитан добре и прие предизвикателството. Сигурно ще научи нови интересни неща там, които ще му бъдат от полза, когато се завърне в неговото Кралство. Успокои се и погледна дамата, за да се увери, че тя също е спокойна от решението на Капитана. Дамата му кимна в съгласие. Тя също бе приела предизвикателството. След това всички разгледаха каютите, които бяха чисти и приветливи и се настаниха в очакване на вълнуващата дестинация.
Пътуването не беше леко. Корабът премина през морски вълнения и Капитан Файър обясни, че няма друг път към тази страна, освен този. Още каза, че съвсем скоро ще се появят делфини, защото те винаги придружават корабите, плаващи в тази посока. Пътниците зачакаха. И наистина още на другия ден всички на кораба видяха делфините - елегантни и свободни - плуващи около тях.
- Защо делфините искат да ни придружават? - едно малко момиченце попита Капитана.
- Това е тяхно задължение. Но и радост. Делфините винаги се радват на хора, които искат да посетят страната с най-мъдрия и честен владетел на Света.
- А те как разбират, че отиваме точно там? - зададе втори въпрос момиченцето.
- Делфините четат мисли и усещат хората и техните желания. Никога не са бъркали досега - обясни търпеливо Капитанът.
Всички се заслушаха в интересния разговор между Капитан Файър и момиченцето. Любопитството им растеше с всеки изминал ден. Наистина ли Капитанът знаеше такава страна, а възможно ли е тя изобщо да съществува? Невероятното винаги поражда съмнения, които, ако не бъдат преборени навреме, ще доведат до такива вътрешни противоречия в човека, че той за момент би се отказал от намерението си.
Една сутрин Капитанът съобщи, че наближават своята дестинация и остават по-малко от два дни до акостирането на кораба в най-красивото пристанище на тази страна. Кралят почувства вълнение, непознато досега. Нещо му подсказваше, че изживяването ще бъде разтърсващо дори и за неговата хладнокръвна природа. Дамата не се смути нито за миг. Тя изглеждаше непоколебима в своя избор. Това донякъде успокои Крал Богард, който често отиваше да види своя верен кон Стар и да му разказва всичко, което вълнуваше пътниците.
Сподели във Facebook