Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Великият Маг

Тази нощ Великият Маг се любуваше на съзвездието Воловар. Той харесваше звездата Арктур и познаваше какво значат различните й червеникави отблясъци. Маговете като него чувстваха, че там има интелект, от който хората на Земята могат да се учат. За да се осъществи връзката обаче, съзнанието трябва да бъде подготвено, т.е. да е чисто. Великият Маг се замисли дали някога бе срещал подготвени хора на Земята. Странно, но първо се сети за Белия лъв от бяло-синия земен град Воловар. Разбира се, че той не е човек, но пък колко е интелигентен и прозорлив. Великият Маг реши скоро да посети Белия лъв, за да научи нещо ново от неговите постоянно обновяващи се знания.

Тъкмо беше започнал да си представя как гостува на жителите на красивия и единствен по рода си град на Земята, когато видя знака! В първия момент дори се усъмни в своето усещане, дали не си е въобразил? Въображението му тази нощ беше богато.

Великият Маг се изправи и стана много сериозен и съсредоточен. Не е възможно да не разпознае правилно знака! Дали възникналото съмнение в себе си не беше просто заради огромната изненада, каквато не му беше присъщо да изпитва. Маговете от неговото ниво не разбираха изненадата. За тях всичко беше проявление на причинно-следствените връзки във Вселената.

И все пак той я изпита! Нямаше съмнение…Някой човек някъде на Земята току що бе получил разрешение за виждане в Третото ниво!

За да разбере кой е и при какви обстоятелства се е наложило да действа така, Великият Маг на свой ред трябваше да влезе в съответното магическо ниво и да поиска разрешение да види. Дори и на Великите Магове не е позволено всичко. Те също като хората спазват много правила при изпълнение на своите задължения към Всемира.

Не се наложи да чака дълго за отговора.

Щом го получи с благословията отгоре, Великият Маг веднага тръгна към Кралството.

Магът отдавна живееше в съседна на Кралството страна, но неговата мисия сега стана по-голяма от начертаните политически граници. Той беше бил не само приятел, но и учител на бащата на Богард и не веднъж му беше помагал за запазване на мира в тази част на Света.

По пътя успя да си изясни защо бе изпитал чувство на изненада. Та това беше невъзможната цена, която Богард му дължеше за своето невъзможно желание! А именно - да стане достоен за достъп до Божествения промисъл за неговия народ. Сега вече сметките им бяха чисти. Нещо повече - те бяха равни във възможностите си, но и в отговорностите си към хората.

Магът се подготви за тези нови отношения с Богард, защото беше нужно и двамата да са готови за това, което предстои.

Когато Богард излезе от Подземните градове, той намери пред себе си своите хора, готови на всичко, но веднага той усети и присъствието на близък приятел. Магът отдаде почит на Богард, който сега излъчваше едно достойнство, което беше задължително за стеклите се обстоятелства.

Няколко часа те разговаряха относно стратегията за отбрана на Кралството. За всички беше ясно, че Гунер е представител на черната магия и трябваше да бъде спрян навреме!

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2023 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени