Когато Богард стана от краткия, но дълбок сън, в главната воинска база беше оживено. Петимата посочени воини, които трябваше да тръгнат с него, се организираха бързо. Редът беше постигнат и те скоро можеха да препуснат към Подземните градове.
Точно преди изгрев слънце Богард получи добри новини от своите пратеници в съседните кралства. Те не харесваха Гунер и бяха показали готовност да застанат на страната на Кралството.
Раус обаче изглеждаше умислен и загрижен. Той имаше силна интуиция и беше разбрал, че въпреки добрите новини, развоят на събитията няма да е лесен за Богард. Отиде при него, за да го изпрати и да му даде бащина благословия:
- Позволи ми да ти дам последен съвет, Богард, направи всичко възможно да се свържеш с Великия маг, защото имам предчувствие, че той ще ти даде ключ към решението на конфликта с Гунер.
- Раус, това изпитание ми се дава точно от него, защо мислиш, че той ще ми помогне? А ти всъщност не знаеш за какво говоря, нали?
- Това, което знам със сигурност, е, че той може да ти помогне. Не пренебрегвай неговото влияние върху Кралството. Той е помагал и на баща ти не веднъж. Да не мислиш, че дългогодишен мир се случва лесно? А що се отнася до изпитанието, за което говориш, със сигурност не се дава от него, защото той даде обет пред баща ти да ти помага и да те закриля! Залагам живота си за това.
- Но тогава …
- Не знам всичко, но това, което знам, е достатъчно. Сега тръгвай!
Двамата мъже се прегърнаха, докато Богард изпита огромно облекчение, че той и неговото желание да види Света не са довели до тази опасност над Кралството.
Това откритие му даде сили и той веднага отиде при своя верен кон Стар.
Раус се зае със своите неотложни задачи да координира воините.
Петимата воини водачи чакаха знак от Богард и веднага щом го получиха, тръгнаха.
Всички мъже бяха с благородни лица и яздиха най-бързите и красиви коне в Кралството. Всички те имаха чест и достойнство, каквито не се срещат често по Света. Те бяха изключителни. След като преминаха през няколко планински прохода, те се озоваха пред обширни степи и там конете, и мъжете на тях, се впуснаха в най-стремително препускане - към Подземните градове!
Сърцето на Богард беше спокойно и обнадеждено и той се беше оставил изцяло на вътрешния си глас да го води и подготви за това, което предстои. Даваше си сметка, че той и хората му никога не са влизали във военно сражение, но това не биваше да бъде пречка за развоя на събитията. Инстинктивно се сети за посещението си в белия град Воловар и начина на мислене на хората там. Богард даде телепатично заповед на всички воини водачи да допускат в главата си само позитивни мисли и да спазват това, независимо какво се изпречва на пътя им. Мисълта имаше сила да проектира реалността сега. Той им разказа телепатично какво е видял и преживял в града Воловар, което ги вдъхнови и окрили по неизвестния път към защитата на техните свещени земи.
Решиха да спрат за почивка в един духовен център на половината път до Подземните градове. Запалиха огъня по тяхна традиция и насядаха около него. Богард се чувстваше длъжен да сподели какво е разбрал от странстването си по Света. Воините се развълнуваха особено, когато разбраха, че тяхното Кралство има слава по Света, че е страна на мир и разбирателство. Богард трябваше да ги вдъхнови! Те трябваше да знаят кои са и за какво име им предстои да се борят.
Много от мъжете от града решиха да се присъединят към тях. И това беше естествено на тяхната вяра и почит към Кралството. Тръгнаха отново с повече воини, отколкото бяха пристигнали там.
Втората част от пътя мина неусетно. Кралят приемаше и предаваше телепатично информация и успя да създаде временна стратегия за отбрана. Той реши да влезе в Подземните градове през Първия вход. Там го чакаха вече негови хора, готови да приемат заповедите му.
Коридорите на Подземните градове бяха широки достатъчно, за да могат да препускат през тях хиляда воини и то с голяма скорост. Стените бяха високи и красиви, на места се появяваха врати към огромни зали с изумително обрисувани тавани. Изящество, създадено от майстори художници, което да отговаря на съдържанието на великите архиви на времето.
Богард премина през Първото ниво - за обикновени хора - и там даде заповед на придружаващите го да спрат. Обясни, че на следващите нива трябва да продължи сам. Продължи към Второто ниво - огромна зала от енергийни канали за посветени, които могат да виждат само в миналото. Поколеба се за миг - "Миналото или Бъдещето?" Миналото го теглеше като магнит и той с усилия на волята премина през залата и продължи. Неговата цел сега беше Бъдещето! И все пак докато стъпваше по пода на залата, която отваряше взор към миналото, целият му живот мина сякаш на лента. Той си спомни с умиление как Раус го беше водил тук и го бе запознавал с целия потенциал на свещените земи на Кралството. Спомни си и за повелите на своя баща - "Кралят е водач. Той няма право на емоции. Когато прави избори, Кралят винаги избира своят народ!".
Вратата към Третото ниво беше изумително красива, инкрустирана със скъпоценни камъни и символи, чието значение малцина разбират. Богард бутна вратата, тя се отвори за него и той влезе. Той нямаше как да знае, че е първият, който се осмелява да бъде там. В залата, която се отвори пред него, нямаше нищо. Нито украси по стените, нито украси по таваните, просто нищо! Там трябваше да влезе самият човек. Богард бързо осмисли всичко това и коленичи на място, на което единствено вътрешният глас виждаше, че има нещо. Той притихна и поиска разрешение отгоре, за да види Бъдещето на своя народ. Душата му беше тъй чиста и тъй искрена в своя копнеж да бъде защитник и покровител на този народ, че нито за миг Богард не усети страх от тъмнината там или съмнение в повелите на времето. Главата му се замая за момент, но той се остави на Божествения промисъл да протече през него.
Сподели във Facebook