Хората от Новите земи на Кралството бяха приятно изненадани от Крал Богард. По всичко личеше, че той е добър, много интелигентен и силно ангажиран с това - те да са добре.
Имаше обаче и някои чудновати черти от нравите му, които колкото будеха интерес, толкова започнаха да предизвикват и противоречиви отзиви. Например, предложиха на Краля да му направят портрет, за да знаят хората как изглежда техния нов Владетел и Богард отказа. Основанието му беше, че това как изглежда е маловажно и хората не бива да го преценяват по външен вид, а по делата му.
Друго чудновато нещо беше, че на официалните приеми Крал Богард не носеше бижута, дори и корона. Не обичал такива.
Носеха се слухове, че обичал да язди дълго сам и на места се спирал спонтанно да говори с хора и техните деца. Някои от тях изобщо не разбирали кой е той, защото виждали пред себе си мъж със семпло облекло, със спокойно лице, с правилни черти, с дълга и прибрана отзад коса. Само по мистичния герб, извезан дискретно по ръкавите на белите му ризи, можело да се познае, че е някакъв човек на висок пост.
Богард обичаше конете. Той пожела да се запознае с местните породи, след което обаче нареди на териториите на присъединените земи да бъдат създадени конни бази от специалните за Кралството коне, от които беше верния му Стар.
Езиците на двата народа, които сега бяха обединени в една държавност, бяха близки, но въпреки това Кралят пожела да научи добре новия за него език. За целта той си нае учител, който да бъде с него всеки ден и дори го ангажираше по време на многобройните му срещи по повод въпроси от най-различно естество. Не след дълго Богард започна да говори езика на местното население добре, с което спечели още повече симпатии към неговото управление.
Чуваше се, че обичал изкуството и дори поискал да погледа как работят майстори на местни занаяти, отдадени на тях. Любопитно му било да види какво могат да правят хората, като използват тяхното въображение.
Собствениците на големи търговии, отначало обезпокоени от това, какви ще бъдат новите порядки, скоро се успокоиха, след като получиха от Крал Богард подкрепа за развитието им, стига то да е в интерес на Цялото. Самият Богард посети всички пристанища, като дори засили протекцията им с военни бази близо до тях. На много от доверените си воини водачи той повери по-високи постове, чрез които да работят в сътрудничество и обмен с местните представители на реда и сигурността.
Всичко това следваше една мащабна съединителна политика на две сили и постепенно местната аристокрация разбра, че тя е с добър дългосрочен промисъл във времето. Естествено бе да се появи импулс за противопоставяне по принцип, но алтернативата, която им даваше Крал Богард ги убеди, че заедно двата народа могат да постигнат повече, отколкото ако са сами в своето развитие.
Не след дълго започна да се обсъжда сред тях и въпроса, че Кралят не е женен и би било добре да се свърже в брак с дама от местна аристократична фамилия. Не веднъж новият Владетел получи покани за прием с цел опознаване и сближаване с важни фамилии от ново-присъединените земи към Кралството. Богард откликваше на поканите, защото за него беше важно да бъде добре приет и разбран като мъдър стратег и управител на разширеното Кралство. Запозна се с хора на високо положение, което беше важно за дълготрайното сътрудничество и мир между двата народа. Всички бяха очаровани от неговата осанка и благородство, от неговата култура и интелигентност. Кралят обаче показваше резервираност по отношение на сключване на брак. Това отключи вълна от дискусии във висшите кръгове в цялото Кралство, защото те не разбираха неговата визия за съюз и развитие на народите и как това изобщо може да стане по друг начин.
Истината за Крал Богард бе, че той не вярваше в брака като средство просто да осигурява наследници. Най-вероятно неговото мислене изпреварваше времето, в което живееше. Според Краля достоен за Владетел беше само онзи, който изцяло се е посветил на това - да вижда Бъдещето на своя народ. Тук не ставаше въпрос само за семейни връзки. Тук ставаше въпрос за качества на личности, които да извеждат хората и техните земи към прогрес и дълготраен разцвет. Тази негова особеност в светогледа се оказа най-чудновата и неразбрана сред представителите на аристокрацията в Кралството.
Богард беше любопитен към Световете, откакто беше още малко дете. Той сякаш знаеше, че отвъд всичко сега, има нещо повече. И то трябва да бъде изследвано, опитано, разгадано. Задачата, която си бе поставил - вече напълно осъзнато към момента, се изразяваше в постигане на баланс между изследване на Световете и добруването на неговия народ.
Изминаха 4 години на обединение и разцвет на двете страни. Богард направи всичко по силите си, за да изгради стабилност и да даде посока на развитие на Кралството. Процъфтяха всички изкуства, занаяти, търговии, училища и духовни центрове. Обикновените хора получиха достъп до знания и възможности. Съседните държави обявиха своя респект и признание към разширеното Кралство.
Кралят пътуваше често между старите и нови територии, които в последствие той нарече съответно Източна и Западна част на Кралството. Хората, които го познаваха най-добре, ясно виждаха промените в неговия изказ и физически облик. Кралят беше започнал да се изразява изключително лаконично с точни и ясни думи. Походката му беше станала някак по-лека, сякаш не стъпваше върху твърда земя. А очите му, които преди бяха съвсем сини, сега бяха добили една дълбочина и на моменти изглеждаха тъмно сини, почти черни.
Когато неговият втори баща Раус го посрещна, за да поговорят, той установи, че това не е същия Богард, който беше учил и напътствал дълго време. Въпреки семплото му облекло, Раус усети, че в Богард сега живее някаква нова сила и вдъхновение, които се бяха вселили в него, за да може той да изпълни сегашната си мисия. Двамата мъже се прегърнаха. След това дълго си говориха по въпроси за политиката на Кралството. На свой ред Раус посъветва Богард да сключи брачен съюз, който да символизира единението и сигурността на Източната и Западната част. Богард знаеше, че логиката изисква това. Но неговият вътрешен глас му казваше, че това няма да е правилно и продължи да отстоява своята личностна независимост. По всичко личеше, че тази независимост се равняваше на риск, който не всеки Владетел би предприел.
Крал Богард обаче реши, че поема риска. Метна се на Стар и запрепуска през обширните степи на Източната част. Богард обичаше вятъра, който отвяваше всички излишни мисли от главата му, като прецизно оставяше там само добрите идеи.
Сподели във Facebook