Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Първа главаЖеланието

Живял един Крал в красива и мирна страна далече от тук. Дворецът му бил истински шедьовър на тамошната архитектура, а самият Крал бил един от най-красивите мъже в Кралството. Всички жени били влюбени в него или поне искали да му станат жена. Девойките в Кралството били прелестни и добри, но Кралят не бързал да се жени. Той тайно мечтаел да види Света. Жадно разпитвал гостите си от Чужбина за техните далечни страни и сърцето му се свивало при мисълта, че едва ли някога ще може да ги посети. Кралят бил дал клетва на баща си да не напуска Кралството. Не разбирал смисъла на това обещание, но го спазвал всеки ден.

Веднъж при него дошъл на посещение Магът на уважавана от него страна. Той бил известен с това, че можел да изпълнява невъзможни желания, но на невъзможна цена. Кралят бил отегчен от живота в двореца. Обърнал се с молба към Мага да му помогне да напусне Кралството, да попътува и да се върне. Магът веднага разбрал, че Кралят ще направи грешка, Кралството не бива да остава без Крал. Казал му:

- Кралю, чува се надалеч, че си добър държавник, мъдро управляваш Кралството си и всички твои поданици са доволни. Защо искаш да оставиш хората си сами? Кой ще те замести докато те няма? Пък и рискуваш доброто си име като нарушаваш обещанието към твоя баща.

- А ти откъде знаеш за това обещание?

- Аз зная много добре защо баща ти иска това от теб и ти трябва да му се довериш.

- А моят вътрешен глас, който ми казва "тръгни на път"! Какво ще стане, ако пренебрегна него, няма ли да загубя себе си?

- Ти принадлежиш към твоето Кралство, всъщност ти си Кралството, то зависи от теб. Умееш да решаваш всички проблеми на твоя народ, затова хората те обичат. Ако те няма, кой ще помага на хората?

- Хората ще се справят и без мен за няколко месеца, съседите ни са добри, не се очаква никой да ни напада.

- Колко силно е желанието ти да видиш Света извън Кралството? По-силно ли е от това да се ожениш за красиво момиче?

- Да, много по-силно е!

- Добре тогава, ще ти предложа един вариант, но цената за него ще бъде невъзможна, а ти ще бъдеш задължен да ми я платиш и то веднага след като се завърнеш у дома след твоето пътуване.

- Съгласен съм. Каква е цената?

- Не мога да я кажа сега, ще я научиш накрая.

- Но това е…

- Ти си Крал и имаш невъзможно желание, трябва да си готов на всичко за него, ако толкова държиш да ти помогна. И така, готов ли си на всичко?

Кралят се умълчал. Опитал се да си представи каква ли може да бъде тази невъзможна цена и дали ще може да я плати.

- Добре, съгласен съм на всичко, стига това да изключва варианта да ти подаря Кралството си.

- Няма да ми подаряваш Кралството си, ще си остане твое владение.

- Добре тогава - казал Кралят - готов съм на всичко останало, за да попътувам поне 3 месеца и това да не засегне честта на баща ми задето ще наруша обещанието си към него.

Магът се здрависал с него за сбогом. Преди да си тръгне обяснил на Краля, че от този момент нататък ще трябва да слуша вътрешния си глас, който ще му дава ясни указания какво да прави. Кралят разбрал и благодарил сърдечно за помощта, защото Магът щял да му помогне да осъществи съкровената му мечта - да пътува извън Кралството.

Дните и нощите започнали да минават както преди - спокойно и изобилно. Кралят решавал проблемите на хората и на Кралството, всички били доволни, а девойките си мечтаели да ги хареса за жена.

Кралят обаче не бил щастлив, за първи път в живота му вътрешният му глас онемял. Не чувал нищо. Как ще може да пътува, ако не получи указанията? Затъжил се и една вечер не могъл да заспи, обхождал целия дворец. За първи път се почувствал в него като в затвор! Ужасил се от себе си, че не обича собствения си дом, но желанието да види Света не му давало мира. Легнал си уморен, тъжен и сам. На сутринта взел решение, че ако и този ден вътрешният му глас не проговори, ще се ожени за красиво момиче и ще си живее както досега.

Денят започнал. Поднесли му богата закуска, наложило се да присъства на няколко важни срещи. Станало обяд. Сетил се, че може да поязди малко и да се опита да чуе вътрешния си глас.

Конят му бил бърз и красив и те запрепускали волно из просторните ливади на Кралството.

Кралят затворил очи. Познавал всяко кътче от родината си, а и имал доверие на своя верен кон за това докъде ще го отведе. Конят бил отлично обучен да не преминава границите на Кралството.

Кралят си позволил за момент да изгуби представа за времето. Когато отворил най-сетне очите си, видял пред себе си нов невиждан до сега Свят и се изумил! Обърнал се към своя кон:

- Нима си си позволил да прекосиш границите на моите владения?

- Господарю, докато препускахме ти се беше облегнал с гърдите си на мен и твоето сърце ми говореше. То ми обясни, че ти толкова силно си го притиснал да ти даде указания, че от напрежение вътрешният глас не е могъл да стане осезаем за теб. За това то ми даде указанията на мен и аз го послушах. Сгрешил ли съм?

Кралят не знаел какво да отговори. После се огледал и помислил. Най-сетне казал:

- Благодаря ти, че ми помогна да осъществя желанието си. Но знаеш ли къде сме?

- Не. Но сърцето ти ми каза, че щом срещаме по пътя аметистов камък винаги с една и съща големина и форма, значи винаги сме на правилното място. Вече минахме първия.

- Значи всичко е наред - казал Кралят - но как ще намираме следващия?

- Сърцето ти ми каза, че е много важно да се успокоиш и да вярваш, че си на правилния път. Следващият аметистов камък сам ще се появи и ти непременно ще го забележиш, ако си спокоен.

- Добре тогава, вече съм спокоен, да продължаваме!

Кралят жадно поглъщал новите картини около себе си, толкова му било любопитно, че не усетил как започнало да се стъмнява. Трябвало да намерят къде да пренощуват. Кралят малко започнал да се тревожи и за това с какво ще се хранят, но си припомнял постоянно че трябва да бъде спокоен. Само тогава ще забележи втория аметистов камък, който им указва пътя далеч от дома. Не след дълго стигнали до една къщичка, която светела. Кралят решил да поиска храна и подслон. Представил се за обикновен пътник, домакините били добри и го приютили. На коня също дали хубаво сено и място да прекара нощта.

На сутринта по време на закуска се случило нещо чудно. Момченцето на домакините влязло отвън и с вълнение им показало какво е намерило близо до тяхната къща - виолетов камък. Тъй като Кралят не бил видял първият аметист, попитал момченцето дали може да го покажат на неговия кон?

- Разбира се - и се втурнало към коня да му го покаже.

Конят го разпознал веднага - бил същият като първия. Дал знак на Краля, че всичко е наред. Сега вече и Кралят знаел как изглежда камъка.

Благодарили на добрите хора за храната и подслона и Кралят и неговият верен кон тръгнали на път.

По някаква причина и двамата просто знаели посоката. Кралят се бил успокоил и вече чувал вътрешния си глас, а конят бил толкова привързан към своя господар, че просто отгатвал накъде трябва да върви.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2019 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени