Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Настроенията преди баловете

Противно на това, което читателят си мисли, животът на Краля изобщо не беше лек. Той имаше принципи, които се налагаше да следва всеки ден. Това ангажираше цялата му воля. А волята му се крепеше от Божествения промисъл.

Богард все пак беше човек и като такъв, понякога срещаше трудности в управлението на своите емоции и динамичен характер. Той непрекъснато се стремеше към спокойствие на ума, което беше задължително за ясното виждане на събитията напред във времето.

Доверените му хора, воини от Източната част, поемаха нови задължения и участваха активно в решаването на проблеми в цялото Кралство. Без тяхната преданост и дисциплина, той наистина нямаше да има миг покой.

Успоредно с това, Кралят много прецизно приобщаваше към управлението и високопоставени хора от Западната част. Той знаеше, че не направи ли това, те рано или късно ще се обърнат срещу него.

Ако читателят е вече отегчен, нека да покаже разбиране към Богард, защото всичко, изброено по-горе, е само малка част от ежедневната програма на един добър Крал.

Наближаваше рожденият му ден. А той не обичаше големи празненства. По време на тях Кралят трябваше да обръща внимание на твърде много хора, някои от които, естествено използваха случая да отправят искания към него по въпроси от най-различно естество. Отделно от това, през цялото време трябваше да се кипри със специални одежди, корона, бижута, жезъл и дори някакво оръжие - всичкото това символ на неговата власт.

Кралят нямаше голям избор. В името на настоящото и бъдещо добруване на всички, той обяви датите на официалните балове, на които бяха поканени всички важни фамилии от Западната и Източната част.

Приготовлението на дворците за баловете започна. Най-изтъкнати дизайнери, художници, музиканти, диригенти и тъй нататък заприиждаха по покана от най-високата инстанция, за да се погрижат за комфорта и увеселението на изтъкнатите гости.

Кайла щеше да има щастието да присъства на всички балове, благодарение на високата позиция на своя братовчед. Тя никога досега не бе присъствала на толкова големи празненства. Не беше от най-суетните, обичаше да се приготвя в последния момент. И сега остави сами своите рокли да чакат подходящото й настроение за тях и излезе навън. Кайла обичаше да наблюдава хората. Разпитваше ги от какво се вълнуват, описваше ги в своите разкази, след което често ги рисуваше.

Семейството на братовчед й беше изпаднало в голяма треска заради предстоящите празници. Всички непрекъснато носеха новини кой още щял да бъде там, с кого, какви платове си били купили за дрехи и прочие от този род.

По проучване на Краля такива балове не се бяха състояли по Западните земи от поне десетилетие. Богатите хора с дъщери за женене направо бяха в еуфория поради откриващите се възможности пред тяхното благополучие.

Идеята на Крал Богард беше добра. Новите семейни връзки щяха да поставят обединението на Кралството на ново ниво - родствеността в него.

Тук няма да влизаме в главата на Богард, защото ще ни бъде трудно да преминем отново през лабиринта на всичките негови мисли. Само ще кажем, че към момента на приготовленията той беше далеч от очакването, че ще се забавлява истински. За него всичко това беше по-скоро стратегически ход, все едно че беше още във войната, където хладнокръвието е от първостепенно значение за добрия изход.

Точно благодарение на това си качество обаче Кралят не пропусна да помисли за обикновените хора и нареди по случай своя празник до тях да стигнат много дарове - храна, вино, дрехи, книги, играчки за децата. Той наистина успя да изненада с този жест хората от Западната част. Те все още не бяха свикнали с неговата щедрост. А хората от Източното Кралство го заобичаха още по-силно и се подготвиха да отпразнуват рождения му ден мащабно - на открито, под лятното небе на тяхната родина - с весела народна музика и танци.

Единствено охраната на Краля нямаше да участва в пиршествата. Драгон и много други воини щяха да бдят непрестанно за неговата безопасност. Богард си даваше сметка, че без тяхната вярност едва ли щеше да е жив сега и да празнува каквото й да е.

Кралят реши да използва своите телепатични способности, за първи път след военното положение, за да отдаде почит и изкаже благодарност към всички воини на Кралството. Всички заедно отдадоха почит и на онези, които нямаше да могат да бъдат сега сред тях, но пък щяха да ги гледат отгоре и да им пратят звездна светлина.

Богард имаше много силна връзка с хората си. Тя беше ключът към мира и разбирателството в неговата страна. Много Владетели по Света правят дарове, но го правят механично, без да влагат сърцето си в този жест на даване. Крал Богард умееше да свързва душите на хората в едно. Това беше неговото изключително качество, заради което воините отново биха го последвали навсякъде и във всичко.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2020 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени