Крал Богард се събуди рано и отиде да закуси в салона, където се сервираше храна. Много от пътниците вече бяха там. Те бяха развълнувани и оживено си говореха за тази страна, където цари мир и разбирателство и нямаха търпение да я видят. Красивата дама също беше там. Тя го поздрави и го попита дали се радва на това пътуване. Кралят беше малко несигурен в своя отговор. Разбира се, че такава страна е уникална сама по себе си и той също би се радвал да я види. Но неговото желание беше да види Света. Отговори на дамата, че няма да имат друг шанс в живота си да видят такова място с толкова мъдър владетел. Това ще бъде нещо невероятно и неповторимо. И че този владетел наистина трябва да е изключителен в своето управление, щом му се носи такава слава по Света. Дали ще могат да се запознаят с него? О, това развълнува още повече пътниците и всички те казаха, че това ще бъде най-интересното нещо на Света.
Кралят закуси и след това отиде да се увери, че и неговият верен кон Стар е добре нагостен. Стар му сподели:
- Господарю мой, имам чувството, че скоро ще си бъдем у дома.
- Но ние все още не сме намерили третия аметист. Това значи, че имаме още път.
- Вярно. Не сме го видели още. Може би ми е домъчняло за дома и си въобразявам. Прости слабостта ми, господарю, ние конете не разбираме много от копнежа по пътешестване. Привързваме се към своите господари и за нас дома е там, където е техният дом.
- Мой верен приятелю, Стар, толкова съм щастлив, че те имам. Ти не си като другите коне.
- Това е защото, ти не си като другите господари, Кралю мой.
- Какво имаш предвид, Стар? Какви са другите господари?
- О, Кралю Богард, те съвсем не са толкова добри към своите коне. Чувал съм какви ли не лоши неща…
- Милият ми Стар, не обръщай внимание на всичко, което чуваш. Никога не бих те наранил.
- Зная. Ти си различен. Кралството ти е различно. Ти знаеш какво е Любовта!
- Така ли? - Кралят се замисли…
След като се увери, че конят му е добре, Крал Богард се качи на палубата при другите пътници. Умираше от любопитство да разбере защо всички те искаха да посетят такава страна, където цари мир и разбирателство. "Та това не е ли нещо естествено и обикновено? И не би ли трябвало да го има навсякъде по Света…" - мислеше си той.
Първото, което дочу от оживените разговори, беше от една стара дама с тъмна рокля. Тя тъкмо казваше:
- Сигурно управителят на тази страна е побелял и стар.
- Но защо?! - възкликна Красивата дама.
- Защото мъдрите хора винаги изглеждат така.
- Аз имам предчувствие, че той е различен. Щом страната му е необикновена и той трябва да бъде необикновен.
- Госпожице, още сте млада и не знаете нищо за Света. Аз съм пътувала много и ви уверявам, че винаги, когато съм срещала мъдър човек, той е бил с побеляла глава.
- Когато слезем от кораба, ще поразпитаме местните хора, те трябва да знаят как изглежда техният крал. А, ако имаме късмет, ще го видим и ние. - каза един висок мъж със сив костюм и излъскани обувки.
- А какво значение има това как изглежда Кралят? Не е ли по-важна неговата политика на управление? Не сте ли съгласни? - това беше Капитанът.
- Капитан Файър, вие не сте ли го виждал все пак? - попитаха едновременно няколко пътници.
- И да го бях виждал, отново щях да ви обърна внимание, че е по-важно неговото мислене, а не дали е стар. Сега имам работа. Времето не ми харесва и най-вероятно ще вали.
Помощниците му мълчаливо го последваха и се приготвиха за неговите нареждания. Останалите се преместиха в салона, поръчаха си чай и продължиха своята дискусия.
- Някой чувал ли е нещо за неговата политика на управление? Как е създал мир и разбирателство между всички поданици? - попита мъжът с излъсканите обувки.
Всички се заоглеждаха и зачакаха да дойде отговор от някой от пътниците. Крал Богард не разбираше въпроса. Той наистина не беше пътувал по Света и не знаеше, че там има лоши и дори жестоки владетели, които оставят народа си да живее в бедност, болести и вражда. За него мирът и разбирателството беше единственото възможно състояние на едно кралство. И тогава реши да попита хората:
- Вие наистина ли никога не сте били на място, където цари мир и разбирателство? А щом толкова копнеете да го посетите, сигурно другите места, на които сте били, са били направо ужасни!? Разкажете ми нещо за тях, моля!
Всички погледи се отправиха към Крал Богард с голямо учудване. Те не разбираха молбата. За тях беше нормално в една страна да има размирици, бедност и вражди и наистина ги бяха виждали. Та нали всички те търсеха място за по-добър живот.
- Вие сте господинът, който е знак на Красивата дама, нали сър? И доколкото си спомням бяхте единственият между нас, който искаше да види Света. Наистина ли не знаете какво се случва по Света, сър? - попита го момчето, което първо беше изказало желание да отиде на място с мъдър и честен владетел.
- Да, наистина не зная какво се случва по Света и затова реших да попътувам и да видя. Не че нашата дестинация не ме вълнува. И аз като вас нямам търпение да стигнем.
- Но, мястото, от което сте тръгнал, не е ли пълно с несправедливости, сър?
Вътрешният глас на Краля му каза, че това момче не е случайно тук и запомни въпроса му, за да го зададе на своите поданици, когато се прибере в своето Кралство. Даде си сметка, че ни ги е питал нищо от няколко месеца и това ще бъде едно от първите неща, които ще направи, когато стъпи на своя земя. А на момчето отговори искрено:
- Аз лично не знам за никаква несправедливост на това място, откъдето идвам. Но то не е единствено на Света. По време на краткото си пътешествие посетих един град, в който всички жители създават със силата на мисълта си. Там лошите мисли са забранени, защото разрушават част от града. И ето че скоро ще посетя страна заедно с вас, където цари само мир и разбирателство. Съжалявам, че сте станали свидетели на ужасни неща на местата, от където идвате. Надявам се Капитан Файър скоро да ни отведе в страната на мира и мъдростта, където сърцата ви ще се напълнят отново с щастие и покой.
Никой не очакваше такъв отговор. Колко странен беше този мъж. Красивата дама не откъсваше поглед от него. Той се оказа най-добрия знак, който е имала досега.
Кралят не можа да заспи тази нощ. Най-накрая беше разбрал защо неговият баща му беше забранил да напуска Кралството. Разбира се, че за да не стане като някой от тези лоши управители, от които се оплакват хората. Не биваше да вижда, че може да има други възможни състояния на една страна освен това на мир и разбирателство. След това важно прозрение, той най-накрая се унесе и заспа дълбоко.
Сподели във Facebook