Кралят препускаше вече цял ден и оставаше още малко до Главната воинска база, която се намираше на две денонощия придвижване с коне до земите в опасност. Почти нямаше време.
Не го напускаше усещането, че решенията му до момента са разумни, но въпреки това няма да доведат до добър резултат. "Има нещо, което не виждам и ако не разбера скоро какво е то, ще изложа народа си на страдание." Стар чуваше мислите му въпреки умората си. Висшите му способности се бяха изострили в условия, изискващи това.
Влязоха в базата по залез слънце. Веднага запалиха огън по тяхна традиция и най-способните 12 воини се събраха около него, за да мислят. Имаха нужда от точна стратегия. Кралят зададе въпрос:
- Знае ли всеки от вас какво има под застрашените земи и защо врагът иска точно тях, а не някои други?
- Има подземни градове - библиотеки, в които се съхранява цялата история на народа ни. Решението тези градове да се построят точно там е взето преди стотици години. Тъй като земите отдавна са погранични, винаги съм искал да разбера, защо е взето такова решение, което би могло лесно да ги изложи на опасност. От друга страна, никой от Кралете до момента не се е осмелил да ги премести. Има поверие, че ако бъдат преместени, Кралството ще се разпадне на части. Може би точно там се излъчва някаква специална сила от Земята, която градовете - библиотеки трансформират и предават на цялото Кралство. Но това е само мое предположение, Богард! - пръв се изказа най-възрастният воин Раус. Той беше обучавал Краля на бойни и духовни изкуства през неговото детство и юношество и му беше като втори баща. Като благодарност за това Кралят беше заповядал всеки един от воините около огъня да се обръща към него само по име. Това бяха неговите най-доверени хора, особено сега.
- Сигурен съм, че има изтекла информация от Кралството и Гунер знае за подземните ни градове. На тези територии няма никакви други богатства, от което следва, че ако Гунер не знаеше за това, което се крие под тях, никога нямаше да ги поиска. Никой няма да води война за земи, на които няма нищо освен хората, които живеят там, разбира се. Сега нека всеки от нас добави всичко, което знае за вековните библиотеки, за да решим какво да предприемем - гласът на Богард беше спокоен въпреки огромното вълнение в душата му - Говорете смело, защото аз вече ви проверих и знам, че предателят не е между нас.
Докато произнасяше последните думи, Богард погледна към Раус, който му кимна в знак, че е установил същото. Воините виждаха един в друг. Огънят осветяваше лицата им и ако между тях имаше нечиста енергия, нямаше как да бъде пропусната.
- Аз нямам какво да добавя към казаното за библиотеките, но имам въпрос - Някой от нас бил ли е там? Виждал ли е тези подземни градове? Мисля, че е важно да ги посетим веднага, защото иначе ще защитаваме нещо, което не знаем какво точно е - каза смело един млад воин с дълга коса и блестящи очи.
Първоначално това предложение не се понрави на останалите, което се изписа веднага на лицата им. Но Богард разбра идеята. Ако не са видели величието на тези градове, няма да имат необходимата страст да ги защитят. Погледна отново към Раус, защото именно той го беше водил там. Подкани го да разкаже и Раус започна:
- Има няколко вида библиотеки, които съхраняват паметта на предците ни. Първият вид е направен за обикновени хора и те могат физически да се докоснат до книгите и да ги четат. Вторият вид библиотеки е създаден за посветени и в тях има само енергийни канали. Трябва да си подготвен, за да влезеш в тях и да четеш през третото око. В тях виждаш само миналото. Има и трети вид, в който може да се види и бъдещето.
- Това значи, че те съществуват на няколко нива на съзнанието, така ли? - попита младият воин.
- Точно така. Всеки, който търси информация за историята ни там, я намира по начин, който отговаря на неговото ниво на осъзнатост в момента - обясни Раус.
- А ние на кое ниво можем да четем библиотеките? - младият воин продължи с въпросите.
- На първо и второ ниво естествено. За третото ниво се иска разрешение отгоре и ако не се получи такова, няма да имаш достъп до него. Утре ще те разходя мислено из подземните градове, за да ги усетиш със сърцето си. Ще ги посетим наистина, само ако стратегията за отбрана позволява това.
Всички се замислиха дълбоко. Беше време да продължат с решенията какво да предприемат, за да не изложат на опасност подземните библиотеки. Ако не успееха да ги опазят, всичката мъдрост, трупана през вековете, нямаше да има значение. Защото една от функциите на мъдростта е именно да защитава. Богард започна пръв:
- Раус, предлагам ти като най-възрастен да останеш тук и да пренасочваш воините, които ще пристигат в следващите дни от другите ни бази. Ще бъдеш координатор. Имаш най-силната визия за това, какво се случва на разстояние. Ще си комуникираме чрез телепатия. Възможно е да получим и нападение от друга страна, за което чакам сведения от моите пратеници разузнавачи. Понеже не разполагаме с време да ги чакаме, предлагам петима от вас с хората си да ме последват към застрашените земи, за да дадем отпор на евентуално вражеско нахлуване. Останалите пет воина братя ще се пренасочат с хората си в посока, която ще се реши в зависимост от сведенията за другите ни граници. Искам на всеки сто воина пет от тях да владеят телепатия и те да яздят най-бързите коне в Кралството. Освен това един от тези пет трябва да познава картата на подземните тунели, защото ми се струва разумно да ги използваме за придвижване, за да не е видима цялата ни войска отгоре. Входовете към подземните градове са общо два. Изходите са също два. На всеки вход и изход трябва да има защита, водена от човек, владеещ моментна телепатия, за да подава сигнал за развоя на събитията на останалите воини водачи и на теб. Ще се наложи да използваме свръхестествените си способности. Нека всеки водач да се подготви за това сега. Петимата стоящи на мое ляво тръгват с мен утре при изгрев слънце. Останалите чакат посока от теб Раус. Някой иска ли нещо да добави или коригира? Явно стратегията ще се изясни в движение, за което трябва всички да сме с отворено съзнание.
- А ако допуснем, че врагът, който знае за подземните градове, разполага и с картата за тях? - каза тежко един от воините, стоящи отляво на Богард - това ще доведе в един момент до неминуема битка под земята. Не е ли разумно да изнесем поне част от архивите от там, поне тези, които са предназначени за обикновените хора и са във вид на истински книги?
- Това е най-лошият вариант, защото ще доведе до разрушение на подземните ни градове. Ако решим да преместим библиотеките, ще трябва да се изправим срещу поверието, че Кралството ще се раздели на части. Предлагам да гласуваме сега. Колко от вас са готови да се изправят срещу поверието? - строго попита Богард. - Който е за преместване на книгите да вдигне ръка!
Всички се загледаха в огъня, като търсеха отговора в себе си. Измина около минута в това вцепенение. Никой не помръдваше. Раус накрая каза:
- Ще отида там и ще поискам разрешение отгоре да погледна в бъдещето. Само така ще можем да вземем решение относно преместването на архивите.
- Не съм съгласен - възрази му Богард - нужен си ми тук. Кой ще координира воините накъде да тръгват?
- Ти ще останеш, Богард! В последствие ще потеглиш на където прецениш. Ако е писано да участваш във войната, ще участваш! Да се разменим!
- Изключено! Ако някой ще иска разрешение отгоре, за да види бъдещото на народа си, това трябва да е Кралят, защо иначе съм Крал на този народ? Как ще реша накъде да го водя? Ако не получа достъп, това единствено ще значи, че не съм достоен да бъда Крал! Тръгвам утре при изгрев слънце, а ти, Раус, оставаш тук! Това е моето решение и ти ще трябва да се съобразиш с него!
Раус сведе глава в знак на подчинение. Познаваше този характер толкова добре и просто разбра, че всичко ще стане както трябва да стане. Обгърна го с невидима защита и се остави на проявлението на Божествения промисъл.
Сподели във Facebook