Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Виолетовотблясък

Първото нещо, което Богард направи на рождения си ден рано сутринта, бе да срещне Слънцето. Ясното небе щедро го дари с най-красивия си изгрев, който очите му бяха виждали някога.

Кралят беше в родната си скъпа Източна земя. Преследвайки с поглед безкрайността на морето, той нямаше как да не се отдаде на философски размисли. Опита да даде оценка на рождената дата в живота на Човека. Предположи, че за повечето хора този ден би могъл да бъде от голямо значение. Но, за него самия не беше така. Богард не можа да се сети за нито едно голямо събитие, случило се на рождената му дата. Той направи равносметка и откри, че най-важното в живота му се заключаваше в следните събития:

~Първият път, когато неговият баща му се довери и го остави сам да разреши проблем в Кралството без намесата му, все едно го няма;

~Първият път, когато Раус го представи на воините водачи като вече равен на тях по сила и умения;

~Загубата на баща му и поемането на пълна отговорност, като Крал, към неговия народ;

~Всички дни и нощи по време на войната;

~Победата и последвалото я обединение на Западната и Източната част.

Но,…най-благословеният момент в живота на Краля досега беше само един.

А за него той дори не смееше да мисли, тъй като това беше едно дълбоко тайнство и като такова, предизвикваше най-искрено страхопочитание към Божествения промисъл.

…Третото ниво…Вековните Библиотеки се бяха доверили безусловно на смирението и високия му идеал за мир и разбирателство!

Богард изказа дълбока благодарност към Слънцето за всички минали, сегашни и бъдещи, безценни мигове в живота му, след което се изправи и се приготви да срещне хората.

~ ~ ~

Почти веднага след като пое обратно към дома, Кралят даде знак на Драгон да го последва и ускори ездата. Те запрепускаха към близката воинска база, където млади мъже се учеха да стрелят точно с лък.

Когато стигнаха там, видяха, че в момента течеше любимо обучение на Богард. Той се подготви да се включи в него, като даде бърз жест на всички да не спират дейността си. Стар знаеше какво следва, защото бяха правили това упражнение много пъти и затова бяха добри в него. Стрелящият с лък воин имаше за цел много бързо движеща се мишена, докато той самият също галопираше много бързо. За повечето млади воини това умение беше най-трудно и се искаха години, за да станат точни стрелци.

Кралят приготви своя лък за стрелба и се впусна да преследва мишената. Стар се носеше като вятър и гледаше напред, но по реакцията на воините разбра, че са уцелили. Повториха това още двайсетина пъти. Най-накрая Богард почувства удовлетворение от тренировката и се оттегли настрани, за да говори с воините учители.

Първото нещо, което ги попита, беше:

- Как мислите, учители, мотивирани ли са младите мъже да учат?

- Да, Богард! - каза единият.

- Особено са мотивирани, след като са гледали ти как се справяш с лъка! - каза друг учител.

- Опитвам се да дам личен пример на момчетата. Знам колко е важно да учиш другите чрез личния си пример. Затова дойдох днес, затова идвам всеки път, когато мога.

Богард разгледа базата внимателно. Забеляза как присъствието му разсея всички и затова даде знак на Драгон, че тръгват. Обучението трябваше да продължи. Кралят напусна толкова бързо, че воините едва успяха да го поздравят по случай рождения му ден.

Преди да влезе в своите покои Богард попита Драгон:

- Приятелю, какво мислиш за обученията в базите? Може би трябва да помислим за нови начини да се развиват бойните умения на младите воини?

- Богард, мисля, че можеш да си позволиш да оставиш това на мъдрите учители и да отидеш да отдъхнеш. Довечера ще има празненство в твоя чест!

- Струва ми се, че нещо не е достатъчно. Упражненията са като игри. Когато влезеш в истински бой обаче, това не е игра. Нужна е духовна подготовка за запазване на самообладание. Ще измисля нови упражнения с елементи на внезапна изненада. Спомням си ясно първия ден от войната и Драгон, ние не бяхме подготвени за нея! Трябваше ни време, за да осъзнаем, че това, което ни се случва, е истина!

Очите на Краля станаха почти черни, докато казваше всички тези думи. Драгон не знаеше какво да отговори. Измина около минута мълчание. Богард обаче очакваше разговорът да продължи. Драгон разбра, че е негов ред да сподели нещо съкровено и каза:

- В началото на войната за мен всичко изглеждаше като в сън. Но се събудих бързо и смея да твърдя, че всички бяхме достатъчно смели. Ако е имало нещо, което да ни е възпрепятствало изобщо, то това бе мисълта, че щяхме да убиваме наистина за първи път. Направихме най-доброто, на което бяхме способни тогава. Не ни съди прекалено строго, Богард!

- Моята цел не е да ни съдя, а да извадя поуките. Никой не вярваше, че войната съществува, но тя се случи. Всички я усетихме. Не бива да се отпускаме. Много е важно воините да бъдат в добра форма. Ще се заема с това лично!

Тонът на Краля показа, че разговорът е приключил. Драгон се съгласи с него мълчаливо. Опита да отгатне какво ли е в душата му. Предположи, че мъката на Богард е свързана с това, че той изпитва горчива вина за загубите. Драгон познаваше Краля добре и веднага разбра, че съвсем нищо нямаше да му помогне, затова просто застана на своя пост и продължи да го пази.

~ ~ ~

Късно същата вечер всички зали на двореца бяха изпълнени с хора. Любопитни гости опитваха от вкусните деликатеси и превъзходно вино. Дамите бяха красиви като орхидеи, а господата се състезаваха за тяхното внимание.

Високопоставени мъже разнищваха темата за бъдещата политика на Кралството, все едно, че зависеше само от тях.

Направиха се много нови запознанства, след които лицата на присъстващите ставаха въодушевени и доволни. Младите хора, които щяха да танцуват за първи път, видимо се притесняваха, но биваха окуражавани от старшите представители на известните фамилии.

Горяха хиляди опияняващи сетивата свещи.

Картини - шедьоври на стените на залите излъчваха хладно спокойствие и безучастност, но съвсем не успяваха да се преборят с горещата суета на своите почитатели.

Диригентът на оркестъра често поглеждаше към вратите, през които щеше да се присъедини Кралят. Всъщност, вече всички гледаха натам.

Още щом вратите се отвориха, глъчката затихна, всички направиха в синхрон лек поклон, а диригентът поведе оркестъра към любимата музика на Негово Величество.

За един обикновен човек всичко това би довело душата до екстаз.

Но, за един Крал като Богард, това беше по-скоро задължение, което нямаше как да се избегне.

Първо, той благодари на всички, че са тук. За него беше важно, че толкова хора са уважили неговия празник. Използва случая да благодари и на всички в залите, които в този момент работеха за него и за неговите гости.

След това, подкани всички да танцуват и се забавляват до насита.

Веднага гостите си зашептяха колко е възпитан и добър! Мъжете за момент забравиха за дамите. Всички знаеха, че по време на балове Кралете са щедри и са склонни да обещават по-високи постове.

Дамите тайно се възползваха, че никой не ги наблюдаваше сега и обмениха бързо първи впечатления от вида на Краля.

Онези дами, които бяха пръснали слуховете за неговото великолепие, тържествуваха над другите, които го зърваха за първи път. За последните беше трудно да скрият своя захлас и с право станаха обект на подигравки от страна на техните приятелки.

А именно заради всички тези суети Кралят бе отлагал до последно появата си пред обществото тази вечер. Той знаеше какво може и не може да очаква от изтъкнатите гости.

Отиде при диригента и поиска от оркестъра да засвири още от любимата му музика. Всички се подготвиха за танц. Изведнъж залите се преобразиха по двойки и празненството официално започна.

Кралят умееше да танцува, но преди това реши да поздрави лично някои от важните за управлението гости. Добрият етикет изискваше от него да отвори актуални теми относно политиката на Кралството и да изслуша мнения по тях. Не беше впечатлен особено от всичко, което чу. Наложи се да обясни, как изглеждаха някои тенденции според Него.

След известно време Кралят изпита нужда да се освободи от множеството хора. Започна да се разхожда из залите с изражение на лицето, което не търпеше натрапничество. Дискретно обходи с поглед обстановката и нямаше как да не признае пред себе си, че блясъкът бе изумителен. И всичко вървеше по предначертания план.

Изведнъж нещо съвсем дребно успя да го извади от този унес на благородно самодоволство. Край него мина една фина дама, на която той успя да види само красиво прибраните коси в изящна, сякаш от сребро, мрежа и в тях го заслепи нещо с виолетовия си отблясък. Само след момент Кралят се почувства като сноб. Не беше танцувал наистина отдавна. Опита да проследи с поглед изящния силует, но той бързо се изгуби в многоцветния живот на балната зала.

Богард се почувства безпомощен. Какви ли умения биха му помогнали сега да открие тази дама?

За щастие към него приближи един префърцунен господин, който се славеше с това, че знае почти всичко за всеки в така нареченото висше общество. При други обстоятелства Кралят щеше да побърза да се отърве от пороя "новини", който щеше да се излее върху него, но сега по някаква причина той дори пръв го заговори. Разбира се, че гостът се забавлявал чудесно, особено в компанията на такива красиви дами, с каквито се слави Кралството по Света! Имало и такива обаче, които не са от нашите земи, но са тук по роднински връзки. Например, една художничка или писателка, която обичала да пътува и сега била на гости на братовчед си от известна западна фамилия. Господинът много уважавал свободолюбивите жени, но, те ни носят само неприятности, непостоянни са и тъй нататък.

Кралят се забавляваше за първи път тази вечер. Той предложи, ако е удобно, разбира се, да бъде представен на тази дама - художничката чужденка. Гостът се изуми от прекалената възпитаност на Краля и загрижено му сподели:

- Ваше Величество, Вие сте прекалено галантен за този тип жени. Те ще се възползват от Вас! Бъдете внимателен! Да вървим!

Кралят се смееше с глас. Но го последва без капка колебание.

По пътя се налагаше да поздравява високопоставени гости, които направо в движение си уговаряха часове за приеми в Двореца. Но това развесели още повече Краля, поради повдигнатото му вече настроение, пък и си беше част от играта на всички балове!

Натруфеният мъж го водеше с изключителна прецизност, сякаш като наистина да знаеше кой къде е в огромните зали. Богард се забавляваше все повече, докато си казваше на ум:

"Аз не знам кой изобщо е тук, а този господин познава всички и дори знае къде са! Колко интересно!"

Най-накрая те приближиха въпросната известна фамилия, всички се поклониха на Краля и поздравиха учтиво господина с него. Докато Богард се опитваше да започне учтив разговор, неговият придружител вече беше изговорил няколко изречения за поздрав и прочее и даже се оглеждаше за художничката. Старшата дама в семейството побърза да представи дъщерите си на Краля, като се надяваше той да благоволи да покани някоя от тях на танц. Кралят обаче погледна многозначително своя придружител, който веднага се зае с изпълнението на мисията си.

- Как е Вашата гостенка, госпожица художничката? Харесва ли ѝ тук по нашите земи? Сигурен съм, че е получила вдъхновение да ви рисува!

Вместо отговор, погледите на всички се насочиха към дансинга, където Кайла танцуваше с приятел на семейството, а братовчед ѝ с негова приятелка.

След кратък миг на изненада Богард се опомни и хладнокръвно взе ситуацията в свои ръце. Разбира се, той позна Красивата дама от Корабът на желанията и за да танцува с нея, покани на танц една от сестрите на братовчед ѝ. Скоро след като се включиха, предстоеше смяна на партньорите и той направи така, че следващата му партньорка да е тя.

Кайла още не подозираше нищо. Тя бе потънала във всеобщото настроение на забава и веселие.

Дойде време за смяна на партньорите. Кайла протегна ръка към новия си партньор с предизвикателна усмивка и готова за танци. Последва момент на изненада, който я порази. Тя изведнъж стана сериозна. Друг път пряма и уверена в себе си, сега не можеше да изрече ни дума.

Последва завъртане на дамата, което даде възможност на Краля да види отблизо виолетовия камък в косите ѝ.

Първите думи, които той изрече, бяха:

- Косата Ви е красива, госпожо! Искам да знаете, че Вие ме накарахте да танцувам за първи път от цяла вечност!

Красивата дама успя да се съвземе и взе ситуацията в свои ръце:

- Вие бяхте моя знак на пристанището! После изчезнахте, без да дадете и най-малко обяснение. Не беше много любезно от Ваша страна!

Кайла каза това с дързост, но, тя все още не си даваше сметка с кого танцува. Кралят, останал верен на себе си, не носеше корона. Тя го взе за ослепителен благородник. Докато всички приветстваха влизането му в залите, Кайла беше навън, за да гледа Звездите. А след това, тя беше проявила типичното за нея нехайство и просто се включи в забавата.

Танцът свърши. Следващият, който започна, не изискваше смяна на партньори. Богард се възползва и ѝ каза:

- Ако танцувате с мен още един танц, ще имам време да Ви обясня всичко.

Нежната ѝ ръка остана в неговата, дори трепна.

- Дано да имате основателна причина за постъпката си, господине!

- Трябваше да се погрижа за сигурността на Кралството. Започна война, която продължи седем дълги месеца.

Богард положи усилия, за да възпре мъчителните спомени от тази сутрин.

Кайла ясно долови смущението му. И все пак още не разбираше всичко:

- Значи Вие заемате някакъв висок пост, касаещ отбраната ли?

По искреността в очите ѝ той разбра, че тя не играе. Освен това, беше редно Красивата дама да научи всичко от него, а не от хората. Кралят се представи със спокоен глас без да отмества погледа си от нея нито за миг:

- Името ми е Богард. Благословен съм с това, че управлявам Страната на мира и разбирателството. Полезен съм като политик, дипломат, търговец, инженер, воин, жрец. Веднага щом слязох от Корабът на желанията, се наложи да взема важни решения за бъдещето на моя народ. Бях допуснат до Третото ниво на взор, което ми зададе посока на действия. Бих се до кръв на равно с всички воини на Кралството и победихме врага. След това животът ми се посвети на Обединението на Източната и Западната част.

Кайла се замая от всичко, което чу и силно пребледня. Тя чак сега се огледа бавно наоколо. И всичко там потвърждаваше думите на Краля.

Нямаше човек в залата, който да не гледаше към него. Всъщност, към тях.

Кайла забеляза и охраната, воини, които бдяха над Краля със сериозни лица.

Един чудноват мъж с дълго наметало явно я бе гледал изпитателно през цялото време. Дори сега ѝ се представи с леко кимване от дистанция. Това беше Магът. Той знаеше какво ще стане после. Лицето му излъчваше мистицизъм и светлина.

Магът тайно успя да върне силите ѝ, за да може тя на свой ред да се представи смело на Богард:

- Името ми е Кайла. Благословена съм, че мога да рисувам, пиша и творя. Полезна съм с това, че вдъхновявам хората. Израснала съм в Страната на Виолетовите цветя. Пътувала съм много, за да наблюдавам хората и Света. Уча се да разбирам Божествения промисъл.

Танцът свърши, но Кралят не пускаше ръката ѝ. Попита я тихо:

- Кайла, Вие ли сте моя знак сега?

- За мен ще бъде чест да съм Вашия знак, Богард! - отговори тя.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2020 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени