Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Младият воин иградът Воловар

Кралят, разбира се, никога не се движеше абсолютно сам. Младият воин беше станал негов главен телохранител и като такъв, го следваше навсякъде. Отделяше се от него, само когато Богард му дадеше знак да запази дистанция. Бдеше за живота му с голяма преданост.

Тъй като се налагаше да присъства на всичките срещи на Краля, както и на различните приеми, посещения, преговори и тъй нататък, Младият воин се запозна с високопоставени хора и научи много за политиката на Кралството.

Богард му имаше голямо доверие и дори понякога обсъждаше с него някои от актуалните за решаване въпроси.

Името на Младият воин беше Драгон. Той се беше прочул с подвизите си по време на войната и сега всички воини го уважаваха. Драгон пазеше Краля като очите си и не правеше компромиси в разпорежданията си относно неговата безопасност. Той имаше една от най-важните задачи в Кралството - да предпазва Краля, дори и когато той отказваше да бъде пазен.

Младият воин се беше научил как да му бъде дискретна охрана, а ако случаят изискваше по-голямо внимание, взимаше със себе си толкова хора, колкото преценяваше, че трябват, че дори и повече.

Живеейки в близост до него, Драгон нямаше как да не стане свидетел на всички особености в проявлението на характера на Богард. Забеляза, че от известно време Кралят е замислен и предпочита все по-често да е сам. Младият воин усети, че в най-скоро време Богард ще предприеме нещо важно в действията си. И се оказа прав.

Една сутрин Кралят отиде на едно специално място, за да посрещне изгрева на Слънцето. През целия път до там не каза ни дума, а цветът на очите му беше станал неузнаваем. Лицето му все пак беше спокойно, но Драгон интуитивно разбра, че той ще вземе важно решение именно сега. Богард му направи знак да запази дистанция и седна на един камък, от който се откриваше прекрасна гледка към Източното море на Кралството.

Кралят стоя там неподвижен известно време, след което разпусна прибраната си тъмна дълга коса и започна да произнася някакви думи. Слънцето изгря и Богард остана загледан в омайната красота на небето и морето, обагрени от най-сияйни цветове на новия ден.

Настъпи моментът, в който Кралят потърси с поглед своя другар и му направи знак да приближи. Първото нещо, което забеляза Драгон, беше промяната в очите на Богард. Те бяха станали отново ясни и сини, и въпреки че излъчваха мека светлина, щяха да кажат нещо неочаквано и дръзко. Кралят започна така:

- Приятелю, реших да посетя земи извън нашето Кралство. Трябва да се срещна с Белият лъв и да обсъдя с него важни за мен въпроси. Бих искал да ме придружиш.

- Разчитай на мен навсякъде и по всяко време, Богард - отговори веднага Драгон - Само трябва да знам колко дълго ще бъде твоето отсъствие от Кралството, за да взема необходимите мерки за твоята безопасност.

Кралят малко се замисли и после каза:

- Не е възможно да се движа с много воини около мен по време на посещението ми в изумителния град Воловар. Това би уплашило жителите на града. Ще се представям навсякъде по пътя за обикновен човек и затова се налага да ме придружаваш само ти.

Драгон не хареса тази идея. Той беше разумен и нямаше да изложи Кралят на опасност. Отговори му категорично:

- Ще взема с мен толкова хора, колкото преценя. В противен случай няма да съм в състояние да изпълня моите задължения към теб. Настоявам да ми се довериш!

Настъпи мълчание, по време на което двамата мъже се гледаха открито в очите. Драгон продължи:

- Крал Богард, ти не си обикновен човек! Нужен си ни като мъдър Управник на нашия народ! Позволявам си да ти напомня, че излагайки себе си на риск, всъщност ти излагаш на опасност всички! Разбирам желанието ти за отдих и пътуване, но няма да ти позволя да тръгнеш без предпазни мерки! Седем месеца водихме война за добруването на Кралството! Загубихме другари в боя! Няма да позволя това да се окаже напразно! Моля за извинение за намесата в решението ти!

Кралят веднага призна, че всичко казано от Младият воин, беше вярно! Но как да посети красивия град Воловар без войска около себе си? Сведе глава в размисъл и не след дълго каза:

- Благодаря ти за безкрайната преданост към Кралството, Драгон! Твоите думи ми помогнаха да намеря решението. Ще повикам Капитана на Корабът на желанията и ще го помоля да ме отведе по невидим начин до града Воловар и след това да ме върне у дома. Ако успея да го убедя да изпълни моето желание да се срещна с Белият лъв, ще тръгнеш ли с мен? На Корабът на желанията ще бъдем в безопасност. Вече съм пътувал с него и знам, че Капитанът е най-добрият в изпълняването на желанията на хората.

Драгон разбра, че Кралят няма да се откаже от намерението си. Такъв беше характерът му - търсеше изход, докато не го откриеше.

Младият воин се загледа в безкрайното Източно море на Кралството. Нямаше как да отрече любопитството си към това да посети изумителния град Воловар и да се запознае с неговите жители, които го създаваха със силата на своята добра мисъл. После каза решително на Богард:

- Да говорим с този Капитан и да го убедим да изпълни Нашето желание!

Веднага щом получи молбата за съдействие от Крал Богард, Капитан Файър потегли към най-красивото пристанище на Източната част. Капитанът уважаваше личността на Краля. Той беше дочул за настъпилите промени, довели до разширение на Кралството, и нямаше търпение да се срещне с неговия Владетел и то по повод изпълнение на негово желание!

Стар търпеливо чакаше да се качи на Кораба заедно със своя господар. Той знаеше колко ще е важно това пътуване за Богард, защото беше от малцината, които го познаваха най-добре. Месеците на война ги бяха направили по-близки от всякога. Заедно те вече не се страхуваха от нищо.

Драгон също бе подготвил своя верен кон за път. Войната беше променила всички. Истинският воин не тръгваше за никъде без своя кон. Така повеляваше добрата традиция в Кралството.

Пътуването беше великолепно! Появиха се делфините, които искаха да покажат съпричастност към желанието на Крал Богард да се срещне с Белият лъв. Придружиха Корабът на желанията почти до края на пътя и после се гмурнаха във Великият океан на живота и зачакаха да дойде време да окуражават нови пътници към техните мечти и желания.

Белият лъв ги чакаше. Той подготви жителите на Воловар за присъствието на скъпите му гости там. Жителите на града приеха с радост Крал Богард и неговите спътници. Момчето, което преди време беше избягало от града, за да види Света, и с това се бе превърнало в учител на по-възрастните, сега беше вече млад мъж. Той нямаше търпение да поговори отново с Крал Богард по въпросите, които го вълнуваха силно сега.

Богард отдели време на всички, които се допитаха до него за съвет. Разговорите бяха дълги и проникновени, сякаш не беше изминал нито миг от неговото последно посещение там.

Драгон беше силно впечатлен от няколко неща. Първо, от същността на този самобитен град Воловар, в който не се допускаха разрушителни мисли. Второ, от красотата и атмосферата на почти неземен покой в града. Трето, от страстното увлечение на Краля да бъде полезен и да остави след себе си там всичкото добро, което носеше със себе си. Четвърто, от начина, по който жителите на града се доверяваха на Богард. Те обменяха с него творчество, ентусиазъм и благородство по отношение на начина, по който мисълта се материализираше в действителността.

Първоначално Драгон имаше нужда от време за адаптация, но в последствие също намери свои събеседници в града. Дори му се удаде възможност да им даде свои препоръки за решаването на някои въпроси по благоустройството. Градът се разрастваше и жителите бяха жадни за нови идеи, които да го обогатят и подобрят. Например, Драгон забеляза, че охраната на града не е добре поставена. Той ги убеди, че е важно да разполагат с добра стратегия в случай на евентуално нападение от недоброжелатели. Идеята за наличието на военна база беше чужда на жителите на града, тъй като те разчитаха единствено на своята добра мисъл срещу недоброжелателите. Но Драгон беше практичен и успя да ги убеди, че е разумно да обърнат внимание на добрата готовност за отбрана. Тук той се развихри и даде идеи за това, къде да бъдат разположени военни бази и още как да се направят добри укрепления в полза на града. Първоначално жителите реагираха скептично, но след неговите разкази за войната на Кралството с неочаквания враг, те приеха идеята му. Всички бяха единодушни, че войната е лошо нещо, но в случай на нападение, градът трябваше да бъде подготвен за това. Веднага щом предложенията на Драгон получиха одобрението на Съвета, жителите се заеха с изграждане на необходимите предпазни мерки.

Дойде важният момент, в който Крал Богард и Белият лъв се отделиха от другите за личен разговор. Всички уважиха това тяхно преживяване, като никой не си позволи да ги обезпокои в продължение на 12 дни.

Драгон дискретно наблюдаваше Богард и всичко, което му се случваше в компанията на Белият лъв. Виждаше как заедно те посрещат изгрева на Слънцето и как късно вечер гледат Звездите над Воловар. Дълго се разхождаха из околностите на града, като на места се спираха и разговаряха там безкрайни часове. Случи се дори и нещо неочаквано за жителите - Магът пристигна като гост в града, за да се присъедини към компанията на Белият лъв и Крал Богард. Двамата го бяха привикали по повод на разни въпроси. Това бяха наистина велики времена. Тримата заедно оформиха такъв съзидателен съюз, какъвто не се беше случвал отдавна по тези земи. Те дълго разговаряха на теми от астрологията, астрономията, духовността и развитието на Човека. Разбира се, Крал Богард използва подходящия момент, за да разбере нещо за звездната карта на табелата, която беше забелязал при първото си посещение тук, пред града. Магът с вълнение разказа дългата история. Съзвездието Воловар беше изпратило космичната енергия, необходима за създаването на този град. Трябваше да има център на Земята, който да даде пример за място в Света, където единствено качеството на мисълта е от значение и нищо друго. Наближаваше моментът през вековете, в който хората по Света ще трябва да се научат да създават добри неща със силата на творческата си мисъл. Добрият ход на историята изискваше това умение. Богард слушаше със сърцето си и попиваше всяка дума на Мага. Той разбра Божественият промисъл, който му разкриваше причината за това защо сега е точно тук. Разбра, че е добре по най-бърз начин да внесе това Знание сред хората по земите на Кралството. Кралят покани Мага да му погостува, за да му окаже съдействие в това начинание поне в началото. Може би трябва да се включи като предмет за изучаване в училище? Те щяха да го обсъдят по време на обратния път на Богард към дома му.

Докато Белият лъв изпращаше своите скъпи гости и им благодареше за всичко, той неочаквано прояви любопитство и попита Краля:

- Богард, когато за последно се видяхме тук, ти търсеше някакъв аметистов камък, помниш ли? Интересно ми е да разбера, къде го намери след това?

Богард се изненада силно от въпроса на своя приятел. Той, разбира се, беше напълно забравил за камъка и каза:

- Всъщност, все още го търся…,т.е. не съм го намерил все още, защото…Случиха се толкова много неща оттогава, които ме накараха да забравя, че го търся.

- Фактът, че се притесни от моя въпрос като малко дете, единствено ми говори, че камъкът аметист е бил важен за теб. Може би вече идва времето да го намериш - Белият лъв продължи - Сигурен съм, че това ще се случи и то съвсем скоро!

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2020 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени