Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Втора главаМомчето от Воловар

Кралят се чувствал гузен за това, че се бе представил за друг на добрите хора, които ги бяха подслонили предната нощ. Но бе преценил, че така ще е най-добре за всички. Беше казал, че пътува по мисия и отива да помогне на един човек да построи мост над една река. Всъщност той разбираше от такива неща и с радост успя да отговори на всички въпроси на малкото момченце, което намери втория аметист.

Не след дълго се наложи да пренасочи мислите си в друга посока, тъй като стигнаха до една табела, на която имаше нарисувана звездна карта.

- Колко интересно! Какви са тези звезди и какво ли ни казват те? - запита се развълнувано Кралят.

- Може би трябва да изчакаме да падне нощта и тогава ще разберем- каза Конят - нали звездите се виждат на небето през нощта?

- Вътрешният ми глас казва да продължим напред още сега.

И те продължиха.

Преминаха през красива цветна поляна между две високи сини планини, за които Кралят не беше чувал никога от своите гости чужденци. "Защо ли никой досега не ги е споменал?" - питаше се Кралят. Пътеката се разширяваше все повече и повече и изведнъж те видяха, че ще ги отведе до град, целият в бяло и синьо като цвета на двете планини зад тях.

- Кой ли е този град? От какво е направен, че е толкова красив? Трябва да разберем веднага - каза Кралят и Конят го понесе като вятър към синия град.

На портата на града пазеше голям бял лъв. Щом ги видя, той ги поздрави учтиво и им обясни, че, за да ги пусне, трябва да се представят, но е абсолютно задължително да кажат истината. Всяка лъжа тук се смята за нарушение на Вселенския закон и се наказва по най-строг начин от Пазителите на града.

Кралят прецени, че този път ще се представи за себе си.

- Аз съм Крал Богард, а това е верния ми кон Стар.

- Очакват ви. Влезте.

Кралят се изуми, но успя да запази спокойствие и те последваха Белия лъв.

По някаква причина Стар не се уплаши от Белия лъв, защото усети, че той излъчва неземен покой и няма никакво намерение да ги нарани.

Докато Белият лъв ги водеше, Крал Богард разглеждаше наоколо и чувството, че е бил тук и преди се засилваше с всяка измината крачка. Но той беше сигурен, че никога не е напускал своето Кралство, как бе възможно да се чувства по този начин?

Изведнъж Белият лъв спря и каза многозначително:

- Аз съм длъжен да ви припомня основните правила тук преди да продължим. Първото вече ви го казах - тук се говори само Истината. Второто е, че всичко, което си помислите се материализира за минути, а може и за секунди, зависи от концентрацията на вашия ум, затова трябва да сте изключително внимателни какво си мислите през цялото време. Виждате ли тези красиви деца? Те са създадени със силата на мисълта. Виждате ли тези прекрасни дървета, цветя, храмове и дворци? Всички те са творение на местните жители и по-точно на техните мисли. Тук никой не мисли лошо за никого и нищо, защото всяка лоша мисъл разрушава част от нашия град. За да имаме всичко това, ние внимаваме как мислим всеки ден. Изисква се от всеки гост на града без изключение, независимо дали е Крал или обикновен човек. Разбрахте ли ме?

Кралят и неговият кон кимнаха. Израженията на лицата им бяха сериозни, тъй като те си даваха сметка каква огромна отговорност е това да мислиш хубаво през цялото време.

- Не бихме искали да разрушим дори и камъче от този прекрасен град, така че можете да разчитате на нашите хубави мисли - каза Крал Богард на Белия лъв, който го погледна с признателност.

"Как ли е името на този приказен град?" - помисли си Крал Богард.

- Името е Воловар - отговори му Белият лъв, който четеше мисли. - Ще ви покажа всичко, само имайте малко търпение.

На другия ден Белият лъв отиде да събуди Краля и да го информира, че имат проблем с мислите на едно момче и тъй като всички знаят, че Кралят е добър в решаването на проблеми, го молят да отиде при момчето и да му помогне. Без да се замисля Крал Богард се приготви набързо и отиде. Майката обясни, че детето се съмнявало в себе си. За местните разбирания това не е добре, тъй като за материализацията на хубави неща се изисква вяра. Крал Богард се запозна учтиво с детето и го попита:

- Откога започна да се съмняваш в себе си?

- Откакто престъпих едно обещание.

- А какво ти донесе този избор? Случи ли се нещо лошо?

- Не, аз дори се почувствах щастлив, но тук има толкова много правила, че е немислимо да живееш както си искаш.

- А ти как искаш да живееш?

- Искам да видя Света.

Кралят си помисли, че това е постановка, която има за цел да го подложи на изпит задето той самият беше нарушил обещанието си да не напуска Кралството. Но после се сети, че тук и сега не бива да има задни мисли, така че продължи:

- Избяга от вкъщи ли?

- Да.

- Интересно ли беше по Света?

- Да! Аз не съжалявам, просто изпитвам вина и тъй като никое друго момче не е правило като мен, аз се усъмних в себе си, че съм направил нещо нередно. И сега съм объркан.

Белият лъв обясни, че има Съвет, който решава кой кога може да напуска града. Момчето очевидно е изпреварило позволената възраст, защото не е имало търпение да порасне.

- И какво ще направи Съветът сега с това дете?

- Не сме имали такъв случай досега. Не можем да решим. Помогни ни да решим този случай.

- Защо аз?

Всички мълчаха. Кралят разбра, че те знаят неговата история за неговото желание да види Света, въпреки че е обещал да не напуска Кралството си. "Колко интересно" - помисли си той - "Какво да направя? Трябва да кажа Истината." И той го направи:

- Не мога да съдя това момче, защото това означава да осъдя и себе си. Мога само да обясня моята причина и да се надявам да я разберете. Вие ще решите дали това е от полза за вас. Аз реших да видя Света, защото това е нещо, без което нямаше да имам покой. А без покой - няма щастие. Сключих договорка с Великия Маг, която ме задължава да му платя цена за своя избор след като се върна, така че моят баща да не остане огорчен от мен. Не зная каква ще бъде тази цена, но съм готов да я платя, защото вътре в себе си знам, че точно това трябваше да направя - да видя Света извън моето Кралство. Преди да го направя аз бях във война със себе си. Сега съм в покой. Чувствам се жив и спокоен. Дали изпитвам чувство на вина? Всъщност тук не бива да изпитвам такова чувство. То е разрушително. Концентрирам се върху чувството на покой от това, че съм последвал сърцето си. Момчето е направило същото. Нищо лошо не му се е случило извън града, това е важното. Вие се страхувате и другите момчета да не избягат, но ако това са вашите мисли сега, това ще се случи. Затова нека просто разгледаме този случай като експеримент към възрастните и да видим дали те са готови да се отнесат зряло към него. Това е тест за умението на всички да мислят само хубаво. Всъщност момчето е наш учител.

Като чу тези думи, лицето на момчето грейна и то се успокои. Всички се успокоиха. Белият лъв погледна с признателност Краля. Благодари му за това, че бе искрен за себе си и за това, че бе намерил как да приключат със случая.

А що се отнася до мислите на Крал Богард, той разбираше колко е важно точно сега да не се поддава на съмнения относно своето решение да напусне Кралството и да пътува. Кралят разбра, че тестът беше и за него. Както вече беше казал пред всички, той просто беше направил това, което щеше да му донесе покой.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2019 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени