Мечтите, които мечтаем, си имат свое време, в което да се сбъднат.

~ Майкъл Джаксън

Откъде идватЗнаците

Крал Богард попита Белия лъв какво още би могъл да прави, за да бъде полезен на хората тук. Той, разбира се, беше богат и им предложи да си плаща за храната и подслона, ала те отказаха. Белият лъв го запозна със Съвета и Кралят обсъди с тях важни за тях проблеми, като всичките му съвети бяха дадени в точното време и на точното място. Това му подсказваше, че пътят му е бил предопределен да мине през този изумителен град Воловар. Единственото нещо, което оставаше, беше да намери трети аметистов камък. На третия ден от престоя си, той още го търсеше.

Кралят вече знаеше, че по-интелигентните жители тук, включително и Белият лъв, четяха мисли и се запита дали те са отгатнали какво търси той и дали ще го насочат по неговия път. Реши да не губи време и отиде на главния вход на града, където обикновено стоеше Белият лъв. Просто изчака той да му даде знак. Лъвът прочете мислите му и му каза:

- Тук няма нито един аметистов камък. Преди време се наложи да заменим всички духовни камъни за храна. Оттогава те не ни трябват. Научихме се да живеем без тях. Научихме, че духовността е в нас самите, а не в камъните. Преди това живеехме в заблуда и търсихме мъдростта отвън. Този случай промени възприятието ни за живота и ни направи по-щастливи. Съжалявам обаче за това, че не можем да ти помогнем и да ти дадем знака, който търсиш.

- Сигурно е било голямо изпитание за вас - отговори Кралят.

- Да, беше, но знанието за нашата същност се оказа по-ценно от всички камъни. Без това изпитание ние нямаше да бъдем това, което сме сега.

Кралят разбра. Той уважаваше пътя на всички и затова не изпита съжаление от това, че няма да намери третия аметистов камък тук. Камъкът ще се появи където и когато е трябвало да бъде.

- Утре ще продължа моето пътешествие по Света. Ако е писано да се срещнем отново, без съмнение това ще се случи. Благодаря за топлото гостоприемство. Създали сте наистина един приказен град. Никога няма да го забравя.

Белият лъв разбра. Кралят трябваше да отиде на други места и там да помага на други хора. На свой ред му благодари за мъдрите съвети и за това, че мислите му бяха чисти и с това е допринесъл за благоденствието на Воловар.

- А може ли да попитам нещо? Каква е тази звездна карта, която видяхме на табелата преди града? - прояви любопитство Кралят.

- Това е дълга история. Няма да имаме време сега за нея. Но когато се срещнете с Великия маг, тогава ти ще имаш време и той ще ти разкаже. Всяко нещо с времето си - каза Белият лъв и се зае със своите задачи за деня.

"Значи тук познават Великия маг" - мислеше си Кралят - "Значи нищо по моя път не е случайно". И той отиде да подготви своя верен кон за път.

На следващия ден те се събудиха рано и тръгнаха. Вътрешният глас на Краля ги водеше и те минаха през красива плодова гора, пресякоха бистра река, после имаше една пътека и към вечерта се озоваха пред едно пристанище с много кораби на него.

- Това е кръстопът - каза Кралят на своя другар - ще трябва да решим дали да се качим на някой кораб или да продължим по суша.

- Довери се на сърцето си - отговори Стар - то знае пътя.

Кралят трябваше да вземе решение накъде да продължат. Разходиха се из тълпата хора, които слизаха и се качваха на корабите.

"Колко интересно" - помисли си Кралят - "Всеки кораб тръгва в различна посока. Накъде ли е моята съдба?"

В суматохата той не се смути и зачака знак. Изведнъж вниманието му привлече една жена, която не бързаше, а стоеше и сякаш като него трябваше да направи своя избор. Кралят се приближи към нея. Тя го забеляза и го погледна така, сякаш е чакала точно него.

- Решихте ли накъде ще тръгнете? - попита го направо жената.

Кралят се смути от прямотата и красотата й. Не знаеше какво да отговори.

- Аз чакам знак - каза дамата - за да реша накъде да тръгна. Вие моят знак ли сте?

- За мен ще бъде чест да съм вашия знак, госпожо - отговори Кралят.

- Тогава няма какво да мисля повече. Ще се кача на кораба, на който ще се качите и вие. Няма да ви притеснявам по време на вашия път. Вие просто ще бъдете моя знак.

Кралят не очакваше такава развръзка - той самият да се превърне в знак за някого. Но после помисли - понякога търсим знаци отвън, а понякога ние ставаме знаци за други. И в двата случая няма случайни неща. Но ако трябва да бъде знак, той трябваше да знае на кой кораб да се качи. Огледа се отново. Един кораб приближаваше пристанището и по някаква причина именно той му стана интересен. Скоро успя да прочете името на кораба и то беше `Аметист`. "Добре" - каза на себе си Кралят - имаме изход от този кръстопът".

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2019 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени