С изключение на случаите на тежки загуби, депресията най-общо се дължи на липсата на смисъл. Темата за смисъла е деликатна, тъй като всеки човек има свой собствен път и съответно намира собствения смисъл, вървейки по него. Затова подходът към човек с депресия е добре да бъде индивидуален. Целта на работата с него ще бъде да му се помогне той сам да намери своя уникален смисъл.
Много често хората с депресия са пасивни както по отношение на физическо движение – спорт, така и по отношение на предприемане на нови дейности, свързани с работа, интереси, учене, изобщо - развитие. Каквато и причина да ги прави пасивни, добре е да бъдат насърчавани към активност. За начало най-подходящата активност би била да се направи нещо за някого, т.е. човекът с депресия да се опита да бъде полезен и в помощ на някой друг. Това помагане обикновено връща ентусиазма от живеенето и е първата стъпка към намиране на индивидуалния смисъл.
Следващата стъпка за преодоляване на депресията е целенасочена работа за припомняне на потиснатите в съзнанието мечти. Обикновено зад маската на депресията стои добре скрит нереализиран творчески потенциал. Това, което спира човека да го използва, е страх - осъзнат или не – от това как ще оцелява без сигурността, с която е свикнал досега.
Този етап от работата с хора с депресии е най-труден и бавен поради нежеланието на хората да преодоляват страховете си. А без преодоляването им няма как да се изрази човешкия потенциал за правене на най-различни полезни неща в света. Според мен на този етап човекът се нуждае от примери, които да го вдъхновяват. Аз препоръчвам да се четат автобиографии на личности от световната и българска история и бизнес, на личности, които са променили първо себе си, а след това и света. Примерите са необходими за доказателство, че животът е възможен и се случва дори и извън т.нар. сигурни условия. Дори още повече - човекът израства единствено докато минава през предизвикателствата на несигурността.
Това, което препоръчвам най-силно, е човекът да започне да търси пример и вдъхновение от реални живи хора в неговото обкръжение. Много вероятно е първоначално да установи, че такива хора няма, след което да се обезсърчи. Когато не виждаме около нас впечатлителни или по-точно харизматични личности, това е защото ние не сме на правилното място! Необходимо е да се оставим на копнежа за нови хора да ни води на места, на които не сме били преди.
Истинското преодоляване на депресията се случва в момента, в който човекът си постави дългосрочна цел, и то професионална. Ролята на целта е много важна, тъй като тя изважда личността от вцепенението, в което се е намирала, и придава индивидуален смисъл на живота. Постигането на една цел е процес, който изисква нова организираност на деня, ново мислене и не на последно място - нови приятели.
Постепенно състоянието на депресия става несъвместимо със стратегията за постигането на целта. Важно е да се отбележи, че целта е резултат от припомняне на потисната мечта, т.е. преоткриване на призванието на истинското аз. Само такава цел би могла да даде дълбок смисъл на живота и работата всеки ден.
Следваща или по-точно паралелна стъпка в случаите на преодоляване на депресия е подпомагането на личността да се придържа към етика и морал, работейки за целта, както и упражняването на вяра в себе си и в другите. Изграждане наново на доверие в живота е най-важното, което се случва по пътя към една цел. Не вярвам, че е възможно някой да си върне доверието в живота в условията на пасивност.
Хубавото на целта е, че постигането ѝ изисква промяна или направо трансформация на старата личност в нова - по-добра, по-смела, по-талантлива. На подсъзнателно ниво всички искаме това, а рядко намираме някой да ни насърчава. Всъщност е достатъчно да насърчаваме сами себе си. Стигне ли се до това ниво на осъзнаване, депресията е победена окончателно.
Ивана Камбушева - Ива
Основател на Аметистът на Мерлин
Сподели във Facebook