Кои хора ни привличат като магнит и желаем силно да са наши партньори? Според мен това са хора, които са се престрашили да намерят начини за изразяване на собствената си личност отвътре навън независимо от условията и обстоятелствата около тях.
Възпитани сме да вярваме в компромиса и малко по малко тази гледна точка обхваща всички сфери на нашия живот, включително партньорството със себе си и с другите.
Налага се да разгледаме компромиса като отправна точка в нашия светоглед, за да си обясним защо все сме недоволни или от себе си или от нашия партньор.
Личностите, които ни привличат като магнит, следват техен идеал безкомпромисно. Защо това ни привлича силно? Защото това е единствения начин за постигане на изключителни резултати в каква да е дейност, имаща отношение към професия и общество. Мечтаем си да бъдем с тези хора, но на още по-дълбоко подсъзнателно ниво всъщност си мечтаем да бъдем като тях.
Компромисите, които правим всеки ден по отношение на нашето развитие, изразяване и реализация, пренасяме неизбежно като в огледало и върху нашия партньор. Ако двете личности са осъзнати и готови да работят всеки върху собственото си развитие, връзката има шанс. Но дори и само на един от тях да липсва осъзнатост в смисъл на стремеж към развитие, отношенията са в опасност.
От моите търсения съм разбрала, че ролята на партньора е да ти направи ефекта на т.нар. огледало. Оглеждайки се в него, ти виждаш какво ти липсва и получаваш импулса да го развиеш в себе си. Ако не го направиш, но пък партньорът ти го прави, след време ще има разминаване в нивата, защото единият ще е приел да се развива, а другият - не. Този, който е решил да не се развива, е направил компромис първо със себе си, а после и с нивото на партньорството.
Ето защо най - важният акцент е изразяването на талантите на всеки човек, тъй като цялата Вселена и включително партньора, пратен ни от нея, работи за това. Затова е важно преди да влезем в т.нар. сериозна връзка, да погледнем първо към себе си, защото първата сериозна връзка в живота ни е със самите нас. Едва след като я заживеем пълноценно, можем да се отворим за друг човек и неизбежния обмен с него.
Докато не се научим да изразяваме себе си отвътре навън в смисъл на идеи, таланти, принос и работа, в която вярваме, няма да сме в състояние да предложим пълноценно партньорство на който и да било. Защото една връзка не е само уреждане на битови въпроси и забавления след това. Връзката с друг човек има пряко отношение към нашето развитие и реализация. Не се ли случва това - да правим обмен на идеи, импулси, вдъхновение и качества, то тогава какво се случва?
Случва се компромисът и то със себе си.
С пожелание за все по-малко компромиси със себе си,
Ивана Камбушева (Ива)
Основател на Аметистът на Мерлин
Сподели във Facebook