Ако не спазваш закона, че всичко трябва да се прави с любов, другите закони в живота ти не струват нищо.

~ Аметистът на Мерлин

ЗА ДУХОВНОСТТАИ КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ДУХОВЕН

Живеем във времето на най-противоречивата ценностна система някога.

От едната страна ни атакува понятието материализъм, а от другата страна ни заливат понятия от т.нар. духовни тематики. Според мен хората са объркани, не защото не разбират какво значи да си материален, а защото не знаят какво значи да си духовен. Посвещавам тази статия на духовността…, т.е. на любовта.

Интернет и книжарниците ни предлагат море от информация по "духовните въпроси". Толкова голямо море, че има опасност някой да се загуби в него и да обърка посоката.

Мисля, че ще е полезно за всички, ако от време на време си сверяваме часовниците, т.е. проверяваме дали сме възприели правилно понятия, думи или концепции.

И така, започваме с понятието "духовен". Защо някой си въобразява, че е духовен, а пък другите не са?

Няма човек, който да не е духовен, защото всички ние сме способни да обичаме. Няма човек без сърце, така че всички сме подготвени за това да обменяме любов. Да си духовен значи да си изпълнен с любов към хората, към живота и не на последно място към себе си. Всеки, който се отнася към другите с разбиране и респект, е духовен. Да си духовен още значи да виждаш по-дълбокия /скрит/ смисъл зад всяка ситуация, така че да нямаш причина да изразяваш себе си като агресивен, лош, недоволен, неуважителен към другите.

Най-обобщаващото значение на духовността е просто любовта. Да обичаш хората. И да имаш доверие, че Бог ти е пратил правилните хора за твоето развитие. Да разбираш, че точно в този момент хората около теб са възможно най-добрите ти учители. Вселената не прави грешки. Ти си в грешка, че не можеш да прозреш какъв е смисълът. Ще се научиш да виждаш и да разбираш. После ще се събуди и умението ти да обичаш. Който не желае да живее и да работи с любов, не разбира какво е да си духовен. А всички сме такива по рождение - духовни.

Естественото състояние на човека е да обича, а не да съди и злослови. Защо често е трудно за хората да работят с любов? Според мен защото все още не са открили своето призвание. Т.е. в момента са на място, което ги подготвя за това, трупа се необходимия опит, но го няма разбирането, че зад това стои по-голям смисъл, смисълът да откриеш коя е работата на живота ти. С разбирането идва и любовта. Този модел важи както за отношенията с хората, така и за професионалната реализация.

Да разбираш хората, да ги уважаваш, защото те са твои учители, и не на последно място - да ги обичаш - когато правиш всичко това, ти си истински духовен човек.

А колкото до материализмът, нека не забравяме, че парите са неутрална енергия и всеки сам решава за какво да ги използва - за добро или не, за да помага на другите или не. От нас зависи дали да сме материално богати и заедно с това духовни или да сме само материално богати. Това е въпрос на личен избор.

« Обратно

Сподели във Facebook
© 2017-2018 Аметистът на Мерлин. Всички права запазени